Littera Scripta Manet

Един поглед през по-различен обектив

C’est la fucking vie

leave a comment »

Наскоро гледах  „Посоки“ на Стефан Командарев. Чудесен и провокативен филм, показващ по болезнен начин другата страна на България – онази, за която не е стигнала от лъскавата европейска опаковка. Онази България, за която гостите от Европа никога няма да разберат – няма да разберат защо мерната единица за съществуване на много хора е „колкото да има за хляб и цигари”, няма да разберат как се живее с 90 евро на месец, няма да разберат колко вълнуващо е за нашенеца, когато си купи кола на 14 години и я обяви за „като нова” пред приятелите си. Онази България, която Светослав Минков преди много години е описал в своя разказ „Гост от Запад” .

На мнозина обаче филмът не се е понравил. По всяка вероятност защото не искат да признаят факта, че това, което Командарев е показал, е по-голямата част от действителността не само в София, ами в цяла България. Може и да не сте съгласни с гледната точка на Командарев, но трябва да признаете, че много от нещата у нас не струват и са скапани. Скапани са ни покривите, скапани са ни парковете, скапани са ни пътищата, скапани са ни колите, скапани са ни продуктите и услугите, скапана ни е културата, скапани са ни душите – всичко ни е скапано…

И като споменах пътищата, днес ми падна ауспухът в една от многобройните ями, които зеят по републиканските ни пътища. Падна и аз коленичих в калта, за да го вържа с тел. Хора, никога не се смейте на човек, който носи тел със себе си. НИ-КО-ГА! Този човек е умен и предвидлив. Аз съм умен и предвидлив, но и много изнервен. Изнервен съм, защото плащам данъци на жилище и автомобил; изнервен съм, защото плащам винетка, гражданска и технически преглед, но също така плащам и в сервиза, защото често си чупя колата по скапаните ни подобия на шосета; изнервен съм, защото всеки шибан месец цените на горивата растат, а на всеки шест месеца растат и тези на храните, тока и водата.

Untitled

Вчера влязох в задочен спор защо празнувам денят на Свети Патрик, а не 3 март. Извинете ме, но не мога да развея байряка и да гръмна с пищова, правейки се на патриот за един ден, след като в останалите 364 дни от годината псувам България. Предпочитам да си отворя една бира и да се почувствам поне малко европеец. Пак вчера една позната сподели в обичния ми twitter, че все по-малко обича България, а аз и казах, че това усещане го споделя всеки разумен българин.

C’est la fucking vie, както се казва.

Advertisements

Written by dEnisLaw

18.03.2018 at 1:50 pm

Публикувано в Общество

Tagged with , ,

Размисли 27.0: прости – едно ударение разлика

leave a comment »

       „Законът е над всичко, но какво да се прави, когато милосърдието е над него…”
                                                                                                                                                 – Б. Тосия

И така, традицията изисква на днешния ден всеки да поиска прошка от хората около себе си – близки и познати, за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили.

Но, каже те ми, има ли нещо по-лицемерно от това да застенеш пред онзи, когото си излъгал и предал и с невинен поглед и тих гласец да му кажеш: „Прости”?
Нека си говорим истината: днес не бива да искаме прошка за мерзостите, които сме направили, не. Днес би трябвало да казваме на хората около нас: „Прощавайте, но отново ще ви забия нож в гърба”, защото времето е такова и го изисква – да стъпиш с калните обувки на главата на най-близкия си, за да може да покажеш своята глава над тинята и да не се удавиш.

Хората очакват да бъдат лъгани: че ги уважават, че разчитат на тях, че са красиви, че са обичани, че ще пътуват по истински пътища, че ще получават прилични заплати и прочее. Същите тези хора се разочароват по пътя към своите очаквания и – изумително! – един ден застават пред своите тирани и казват: „Простено – прости”. Не ги разбирам. Наистина не разбирам защо е цялото това бездушие и безсилие.

Тези дни гледах отново „12” на Никита Михалков и неминуемо се върнах назад във времето, която и мен са лъгали, а аз съм прощавал – нещо, което днес вече не бих направил по никакъв повод.  Върна ме назад, защото филмовият шедьовър на Михалков разказва 12 покъртителни истории, коя от коя по-лична и тежка.
И все пак лентата на руския режисьор не е за прошката, а за милосърдието, което, според Тосия, стои високо над закона. Та в този ред на мисли: с кое право потъпкваме човешките души и после искаме от тях да ни простят, но и друго: е ли правилно да наречем онези, които искат прошка лицемери, а прощаващите – прости? Разликата е в ударението…

Written by dEnisLaw

18.02.2018 at 1:30 pm

2017-/+2018

leave a comment »

Няма да крия, че декември е най-трудният месец в годината поне за мен, защото, дори и да не ми се иска, се налага да направя равносметка на изминалите 12 месеца и да отчета за себе си всичките успехи и поражения както в личен, така и в професионален план.

Наскоро една моя позната сподели в обичния ми до смърт Twitter: „За всичко са виновни очакванията”. Ето защо този път няма да анализирам отминаващата година, а ще ви споделя по едно от пожеланията, които отправих към вас през отминалите 5 години. Вие сами преценете оправдават ли се очакванията или не.

И така:

  • през 2016-та година ви пожелах да разчитате предимно на себе си, да не давате втори шанс на човек, който ви е предал и да знаете, че провал е когато прецакате втория шанс – първият е само урок;
  • през 2015-та ви споделих петият закон на манипулацията според Йозеф Киршнер, който гласи: „Ако познавате силата на чувствата, ще погледнете с други очи на много неща от живота – морал, нравственост, почтеност, доброта.”, т.е. опознавайки вътрешния свят на човека до вас, стремете се да го уважавате, а не да го употребявате;
  • през 2014-та ви пожелах по-малко нерви, повече емоции с приятели и колеги и най-важното: да обръщате повече внимание на спящия до вас човек;
  • през 2013-та ви пожелах никога да не изпитвате мъка, за да не ви се налага да минавате през всичките й 5 фрази, за които психиатърката Елизабет Къблър-Рос пише: отрицание – гняв – пазарене – депресия – примирение;
  • през 2012-та ви пожелах да си поставяте цели, които да следвате (без значение, че вероятно ще се разочаровате по пътя към тях) и да се учите, докато сте живи.

Общо взето – това е.
Не очаквайте нищо от новата година, защото предните ми показаха, че всичко може да се обърне на 180 градуса както в положителен, така и в отрицателен план. Оставете се на въртележката наречена живот и не се разочаровайте от хора, които не знаят какво искат (най-вече от вас). Живейте, докато на мода не е излязло нещо друго за правене, както съветва безсмъртният Станислав Лец.
И дишайте. Дишайте много.

Written by dEnisLaw

22.12.2017 at 7:11 pm

Публикувано в Общество

Tagged with , ,

Фотопис: малка част от България

leave a comment »

Да бях Алеко или поне малко Светослав Минков, да бях започнал тези редове със „Станах една сутрин и в главата ми се зароди идеята за пътепис…“. Уви, не съм достигнал висотата, с която тези творци са боравели с перото, затова ще ви представя един кратък фотопис.
Това са местата, през които минах по времето на моя отпуск. Като локации не са много, но пък онова, което предоставиха като гледка, беше неописуемо. Поради тази причина реших да заменя думите със снимки.

Ако все още не сте били на някои от тези места – посетете ги. Вълшебни са. Откъсват те от грозната, сива и прашна действителност на града. Пренасят те в друг свят, в който няма престъпление, корупция, шуробаджанащина, мерзост и т.н. Не мислиш за скапаните пътища, по които трудно се придвижваш дори с джип; не мислиш за скапаните водопроводи, които постоянно са в ремонт и вода все няма; не се тормозиш за задръствания и битови сметки и най-малкото – чувстваш се човек. Защото там – в града – нещата наистина са скапани и потискащи и те превръщат в звяр, тъй като един ден неусетно започваш да следваш модела на поведение на хората, които си ненавиждал и така се превръщаш в същия изрод като тях.
А тук – сред природата – не е така. Тук си друг човек – по-добър и по-щастлив.

Гледка от връх Ком, 2016 метра (Берковица)

0

 

Пещера „Проходна“/“Очите на Бога“ (с. Карлуково, община Луковит)

1

 

„Деветашката пещера“ (с. Деветаки, община Ловеч)

2

 

„Крушунски водопади“ (с. Крушуна, община Летница)

3

 

Река Дунав (Лом)

4

 

Язовир „Огоста“ (Монтана)

5

6

Written by dEnisLaw

13.08.2017 at 9:19 am

Размисли 26.0: един човешки бой

leave a comment »

Винаги, винаги е така: има два свята и нито един от тях не е излишен – истински и фалшиви, бедни и богати, леви и десни, бели и черни, грамотни и неграмотни, сити и гладни. Едните искат, другите не могат – там е разликата.

***

Забелязах, че Noisy вече не нарича Бойко Еднокнижния, а Тупанбаши. Признавам, че му се е получило.
Забелязах и друго: напоследък, освен пари под масата, се раздават и юмруци. Къде с право, къде без, нещата заприличаха на едно true story от детството ми с мой добър приятел:
– Бабо, биха ме!
– Ваньо, да не си се закачал.
Та все още не знаем дали днешните Ваньовци са се закачали или не, но важното е друго: мутрите ги търсят да ги бият.

***

Нещо, което прогнозирах преди около 7 години: кръв ще тече от всяка уста, дръзнала да говори против властта.
Толкова за свободата на словото.

***

Чета вчера по социалните мрежи, че активисти от протестите против Орешарски сравняват онова правителство с това на Борисов 3.0. Та дори сегашното било къде-къде по-лошо и по-пагубно.
Та питам се: защо тогава няма протести, защо Софийският университет не е окупиран, защо? И сякаш телепатията съществува, днес чета друго: Нова република и Да, България приканват да се готвим за масови протести.
Радане, Христо, пуснете си, моля ви, The Who – Won’t Get Fooled Again ВЕД-НА-ГА!

***

Най-сетне: що не четете тези, които цитирате? Никой няма да ви бие.

Written by dEnisLaw

25.07.2017 at 7:37 pm

Публикувано в Общество

Like a Stone

leave a comment »

IMAG1872

„…аnd on I read
Until the day was gone
And I sat in regret
Of all the things I’ve done
For all that I’ve blessed
And all that I’ve wronged
In dreams until my death
I will wander on…“

Written by dEnisLaw

22.05.2017 at 8:22 pm

Публикувано в КУЛТурно

Tagged with , , ,

Пролет пукна, ние още се държим

leave a comment »

Няколко прости правила, които трябва да спазваш, за да не изглеждаш нелепо

Пролетта е един от любимите ни сезони – нещо като прелюдия към La Vita Nuova, т.е. Новия живот. Наред с цветята и дръвчетата, които разцъфтяват в прекрасни цветове, и в нас започва една трескава пренагласа от потиснатата зимна обстановка към прекрасната пролетна.
Как обаче да изглеждаш добре за сезона – тяло, аутфит, поведение? Чети нататък и спазвай правилата, после ще ми благодариш.

ФИТНЕСА

Със затопляне на времето облеклото ни става все по-оскъдно и натрупаните през зимата килограми започват да личат под тениските. А и лятото чука на вратата.
Време е да влезеш във форма, но не като си слагаш краставици на очите, а като отидеш на стадиона, за да потичаш. Добрата идея е да правиш комплексни упражнения сутрин, вместо да се излежаваш на дивана и след 5-я snooze. Ако искаш да натрупаш и сериозна мускулна маса – бегомарш към най-близкия фитнес.

ДРЕХИТЕ

Не, не ти говоря да се носиш нато Брайън Джонсън (екс-вокалът ма AC/DC, само припомням) със сако, къси панталони и обувки.
Пролетният аутфит може да изглежда така: тениска на някоя група (имай предвид, че алтърнативът се завръща като звучене) като Audioslave или Foo Fighters, тъмни джинси (но слим, а не чарстони, модерни за последно от времето на баба ти) и кецове.
Ако нямаш проблеми със зрението, сложи и очила. Meteor на Ray-Ban тази година са на гребена на вълната на ретрофилията и ни връщат във 60-те. Ако можеш да си ги позволиш  – добре, ако ли не – заложи на нещо друго, но да не е от „Кирков“.

ПРИЧЕСКИТЕ

Коафьорите разправят, че късите прически ще са актуални както за момчетата, така и а момичетата през пролетта/лятото на 2017-та година. Ако си момче, носи се с мокър ефект и леко небрежно – все пак ще подхожда на рок тениските ти. Важно е да знаеш, че канадската ливада, съчетана с 45 сантиметров кичур остана някъде в 2015-та (както и брадите тип препил дървосекач). А лично ще заложа на гола глава по обясними причини.

ТАТУИРОВКИТЕ

Не ти говоря за котва, бодлива тел, емблемата на Мерцедес или Пристанище Созопол’84. Говоря ти за татуси с много елементи и цвят. С японски мотиви, да речем. Добрата идея е да избягваш синьо-зеления затворнически туш и да заложиш на качествени бои. Татуистът да има машинка, а не овързана между кибритени клечки игла!

СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ

Google+ е отживелица, знаеш. Но Facebook, Twitter и Instagram са повече от актуални и днес. Бъди внимателен със статусите си. Първо и основно правило е, че цитирането на Ал Капоне и Гацо Бацов е крайно немодерно, но и жалко. Освен това не цитирай и Аристотел, когото и без това не разбираш. Заложи на собствени мисли – приемат се добре. А, да, ако все още не си открил своята половинка, Tinder е чудесна алтернатива.

P.S. Не ти казах да четеш книги, защото това отдавна не е модерно, а задължително. Ето ти препоръка: „Правилата на мистър Джоунс за модерния мъж“ от самия Дилън Джоунс (главният редактор на британското GQ, знаете). Книгата се явява нещо като есенция на bon ton-а. Лошото е, че е 50 лева, а хубавото е, че ще те стимулира да си намериш работа, вместо да се излежаваш до късния следобед. Успех!

Written by dEnisLaw

12.04.2017 at 12:09 pm