Littera Scripta Manet

Един поглед през по-различен обектив

В памет на Левски

leave a comment »

levski140

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Мрачно и студено беше сутринта, когато минах покрай паметника на Васил Левски. И в душата ми също бе мрачно, защото днес отбелязваме деня от гибелта на Дякона. Предполага се, че някъде в района около този паметник Васил Иванов Кунчев е бил обесен. Точно преди 140 години. Обесен, защото се е борил за свободата на България; обесен, защото е бил против волята на поробителя; обесен, защото е предаден от свой – от българин.
Васил Левски е създател на българската национална революция, създател на окръжните комитети, основател на Вътрешна Революционна организация и на Български революционен централен комитет. А също и най-големия идейник за възстановяването на България на европейската карта. В днешно време делото на Левски е изключително ценно не само защото той се е борил против религиозната, политическата, икономическата и юридическата дискриминация на България, но и против въведения през 17 век „кръвен данък” и ислямизация на населението. Делото на Васил Левски е ценно защото дава нагледен пример на това какво представлява жаждата и желанието за независимост и свобода и то не лични такива, а на цял един народ, на цяла една държава, на България.
Дело велико и свято, дело безсмъртно, но и дело останало без последователи. Не тогава, а сега.
Днес отново сме под робство, но го няма Апостола на Свободата. Минаваме покрай паметника му свели глави, а в гърдите нещо ни стяга. Ако заченем революция, палки се посипват по гърбовете ни. Сякаш сме с вързани ръце, защото те – палките – са повече от нас. И пак свеждаме глави и стискаме зъби. И пак мечтаем да се появи Дякона и да ни поведе в борба против тиранията. Ах, как само жадуваме българската свобода, но ако може да ни я подарят. Мачкаха ни, биха ни и ни клаха, та ни омръзна вече. Изморихме се, нямаме сили. Сякаш сме проклети – завинаги да живеем сред предатели и български зложелатели…
Боли ни. Поглеждаме към небето с надежда, а то е мрачно и студено. Ситен снежец ръси ли, ръси паметника на Левски и хората, които оставят по едно цвете пред студения гранит със сълзи на очите. Плачат хората, плаче и небето – за загубата на великия български син и за безсилието на наследниците му.
Поклон и от мене, Дяконе!
Завинаги ще останеш в сърцата и мечтите ни…

Advertisements

Written by dEnisLaw

22.02.2013 at 9:46 am

Публикувано в КУЛТурно, Общество

Tagged with , ,

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: