Littera Scripta Manet

Един поглед през по-различен обектив

C’est la fucking vie

leave a comment »

Наскоро гледах  „Посоки“ на Стефан Командарев. Чудесен и провокативен филм, показващ по болезнен начин другата страна на България – онази, за която не е стигнала от лъскавата европейска опаковка. Онази България, за която гостите от Европа никога няма да разберат – няма да разберат защо мерната единица за съществуване на много хора е „колкото да има за хляб и цигари”, няма да разберат как се живее с 90 евро на месец, няма да разберат колко вълнуващо е за нашенеца, когато си купи кола на 14 години и я обяви за „като нова” пред приятелите си. Онази България, която Светослав Минков преди много години е описал в своя разказ „Гост от Запад” .

На мнозина обаче филмът не се е понравил. По всяка вероятност защото не искат да признаят факта, че това, което Командарев е показал, е по-голямата част от действителността не само в София, ами в цяла България. Може и да не сте съгласни с гледната точка на Командарев, но трябва да признаете, че много от нещата у нас не струват и са скапани. Скапани са ни покривите, скапани са ни парковете, скапани са ни пътищата, скапани са ни колите, скапани са ни продуктите и услугите, скапана ни е културата, скапани са ни душите – всичко ни е скапано…

И като споменах пътищата, днес ми падна ауспухът в една от многобройните ями, които зеят по републиканските ни пътища. Падна и аз коленичих в калта, за да го вържа с тел. Хора, никога не се смейте на човек, който носи тел със себе си. НИ-КО-ГА! Този човек е умен и предвидлив. Аз съм умен и предвидлив, но и много изнервен. Изнервен съм, защото плащам данъци на жилище и автомобил; изнервен съм, защото плащам винетка, гражданска и технически преглед, но също така плащам и в сервиза, защото често си чупя колата по скапаните ни подобия на шосета; изнервен съм, защото всеки шибан месец цените на горивата растат, а на всеки шест месеца растат и тези на храните, тока и водата.

Untitled

Вчера влязох в задочен спор защо празнувам денят на Свети Патрик, а не 3 март. Извинете ме, но не мога да развея байряка и да гръмна с пищова, правейки се на патриот за един ден, след като в останалите 364 дни от годината псувам България. Предпочитам да си отворя една бира и да се почувствам поне малко европеец. Пак вчера една позната сподели в обичния ми twitter, че все по-малко обича България, а аз и казах, че това усещане го споделя всеки разумен българин.

C’est la fucking vie, както се казва.

Advertisements

Written by dEnisLaw

18.03.2018 at 1:50 pm

Публикувано в Общество

Tagged with , ,

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: