Littera Scripta Manet

Един поглед през по-различен обектив

Archive for the ‘КУЛТурно’ Category

Фотопис: малка част от България

leave a comment »

Да бях Алеко или поне малко Светослав Минков, да бях започнал тези редове със „Станах една сутрин и в главата ми се зароди идеята за пътепис…“. Уви, не съм достигнал висотата, с която тези творци са боравели с перото, затова ще ви представя един кратък фотопис.
Това са местата, през които минах по времето на моя отпуск. Като локации не са много, но пък онова, което предоставиха като гледка, беше неописуемо. Поради тази причина реших да заменя думите със снимки.

Ако все още не сте били на някои от тези места – посетете ги. Вълшебни са. Откъсват те от грозната, сива и прашна действителност на града. Пренасят те в друг свят, в който няма престъпление, корупция, шуробаджанащина, мерзост и т.н. Не мислиш за скапаните пътища, по които трудно се придвижваш дори с джип; не мислиш за скапаните водопроводи, които постоянно са в ремонт и вода все няма; не се тормозиш за задръствания и битови сметки и най-малкото – чувстваш се човек. Защото там – в града – нещата наистина са скапани и потискащи и те превръщат в звяр, тъй като един ден неусетно започваш да следваш модела на поведение на хората, които си ненавиждал и така се превръщаш в същия изрод като тях.
А тук – сред природата – не е така. Тук си друг човек – по-добър и по-щастлив.

Гледка от връх Ком, 2016 метра (Берковица)

0

 

Пещера „Проходна“/“Очите на Бога“ (с. Карлуково, община Луковит)

1

 

„Деветашката пещера“ (с. Деветаки, община Ловеч)

2

 

„Крушунски водопади“ (с. Крушуна, община Летница)

3

 

Река Дунав (Лом)

4

 

Язовир „Огоста“ (Монтана)

5

6

Advertisements

Written by dEnisLaw

13.08.2017 at 9:19 am

Like a Stone

leave a comment »

IMAG1872

„…аnd on I read
Until the day was gone
And I sat in regret
Of all the things I’ve done
For all that I’ve blessed
And all that I’ve wronged
In dreams until my death
I will wander on…“

Written by dEnisLaw

22.05.2017 at 8:22 pm

Публикувано в КУЛТурно

Tagged with , , ,

leave a comment »

LXIX
МУЗИКАТА

Мен музиката все, като море, влече ме!
Към моята звезда
в безкраен етер и мъгла – по всяко време –
поемам без следа…

– Шарл Бодлер, „Цветя на злото“

flowers

Written by dEnisLaw

21.03.2017 at 10:15 am

Публикувано в КУЛТурно, Общество

Tagged with , ,

Водопадът

leave a comment »

Не знам какво да напиша. Беше толкова красиво, че не знам какво да напиша. Беше свежо и много приятно. Беше истинско и нямаше фалш. Имаше капки вода, много вода.

most

Първо го чух, после го видях. Стига се до него по стръмна пътека, която е оградена от едната страна по естествен път – от скали, а от другата добри хора са сковали парапет. Предвидливо са  направили и стъпала за по-голямо удобство. Има дори пейки и беседки. Но най-важното – беше чисто! И много красиво.

puteka

И макар да е доста шумен, бе някак си магично тихо. Стоиш на дървеното мостче, гледаш как водата пада от високо, как пръските проблясват от слънчевата светлина, която прозира зад скалите и дърветата, студено ти е, но е хубаво. Ако беше каменна река, щеше да бъде „Търкалящи се камъни” на О’Хенри, но е водопад. Не мислиш за абсолютно нищо – водата отмива всичко, дори и спомените. Наслаждаваш се на мига.

vodopad

Красиво е и спокойно, много спокойно. Не ти се тръгва, но няма как – трябва да се върнеш в сивата реалност. Утеха ти остава мисълта, че след време пак ще дойдеш насам. Заслужава си!

 

Written by dEnisLaw

19.03.2017 at 12:48 am

Размисли 22.0: патRIOTично

with one comment

Вълнувате се, аз знам. Личи си по профилните ви снимки и патетичните статуси, които публикувате в социалните мрежи.
Патриотично ви е, усеща се във въздуха. Само пиратките липсват.

imag1743_lzn_dxo

Спомням си един трети март, сякаш беше вчера. Тогава и моите емоции вземаха превес над здравия разум, но бързо бяха охладени от Ситуацията. Ситуацията, като ежедневие. Оттогава изобщо не се вълнувам на днешния ден, нито на останалите национални празници, защото си дадох сметка, че свободата и независимостта не ти се дават на гофрирана хартия срещу подпис с паче перо и восъчен печат, а са състояние на духа.

Свободен може да бъдеш в Бристол, Санкт Петербург, Маями, Истанбул и дори Исламабад, ако щеш. Важното е да чувстваш, че може да се довериш на властта на онази територия, на която пребиваваш. Нищо повече. Важно е да си здрав, а не когато идеш в болницата да те делят на пенсионер, обикновен гражданин и VIP гражданин. Важно е като постъпиш в университет (ама не с преписаните отговори от матурата, а с изпит!) да попиваш онова, на което те учат там. Важно е да четеш, да мислиш. Важно е да си честен, а не подлец. Важно е да прощаваш, както е важно да си добре възпитан – това не е предварително дадена характеристика, а придобита такава.

И последно: най-важното е да станеш Човек. Само тогава ще си истински свободен и няма да си зависим от дати като днешните, защото помоему 3 март се изроди от зависимост в принадлежност, но за това в друг текст.

А сега си пуснете „Хъшове“ на Сашо Морфов и поразсъждавайте на трезва глава.

Written by dEnisLaw

03.03.2017 at 12:54 pm

„Love“

leave a comment »

След два неуспешни опита да изгледам докрай „Любов” на Гаспар Ное, днес най-сетне успях. Преди това обаче изчетох десетки резюмета и „дълбоки” анализи на филмовите критици. Те, както и очаквах, не бяха нищо повече от обичайната доза извъртени клишета като „експлицитни сцени на секс”, „хардкор кадри” и „шведски тройки”.
Никъде обаче не попаднах на мисъл – никой от тези, които прочетох, не бяха вникнали в смисъла на филма, а просто бяха минали отгоре с влажния парцал, за да оберат прахта, но не и да изтрият петната.

Иначе, ако рискуваш да потънеш в мръсотията, „Любов” задъхва и то не със сексуалните си сцени – не, а с посланието, което оставя. Рязък контраст на всичко онова, което сте чели и гледали досега – доброто побеждава, миналото е зад нас, бъдещето е пред нас, надеждите, новото начало и т.н.
„Любов” разбива чекмеджето, в което сте заключили спомените си, за да разгледа онова, което сте забравили там и тактично ви оставя един кибрит – запалете ги, ако искате, ако ли не, изгорете си ръцете, с които недостатъчно сте докосвали.
„Любов” трие с лекота перманентния надпис „минало” и слага началото на нова поредица от въпроси: какво можеше да бъде, ако…?
„Любов“ обърква – това е хаос, подобен на любовта.

Лентата на Гаспар Ное ни хвърля в бездната на неизживяното минало, на дъното на което ни очаква една горчива истина: животът е голяма бъркотия, любовта – още по-голяма.
Но оставя и един много важен съвет: не бива да има трети там, където двама са достатъчни.

Written by dEnisLaw

21.01.2017 at 2:34 pm

Публикувано в КУЛТурно

Tagged with , , , ,

Както преди

leave a comment »

Направихме опит да живеем като възрастни.
Не успяхме.
После всеки порасна поотделно.

Направихме опит да се обичаме.
Успяхме.
После никой не заобича отново така.

Направихме опит да се забравим.

После всеки си спомни за другия,
но нищо не беше както преди.

Written by dEnisLaw

03.09.2016 at 5:49 am

Публикувано в КУЛТурно

Tagged with ,