Littera Scripta Manet

Един поглед през по-различен обектив

Archive for the ‘Общество’ Category

C’est la fucking vie

leave a comment »

Наскоро гледах  „Посоки“ на Стефан Командарев. Чудесен и провокативен филм, показващ по болезнен начин другата страна на България – онази, за която не е стигнала от лъскавата европейска опаковка. Онази България, за която гостите от Европа никога няма да разберат – няма да разберат защо мерната единица за съществуване на много хора е „колкото да има за хляб и цигари”, няма да разберат как се живее с 90 евро на месец, няма да разберат колко вълнуващо е за нашенеца, когато си купи кола на 14 години и я обяви за „като нова” пред приятелите си. Онази България, която Светослав Минков преди много години е описал в своя разказ „Гост от Запад” .

На мнозина обаче филмът не се е понравил. По всяка вероятност защото не искат да признаят факта, че това, което Командарев е показал, е по-голямата част от действителността не само в София, ами в цяла България. Може и да не сте съгласни с гледната точка на Командарев, но трябва да признаете, че много от нещата у нас не струват и са скапани. Скапани са ни покривите, скапани са ни парковете, скапани са ни пътищата, скапани са ни колите, скапани са ни продуктите и услугите, скапана ни е културата, скапани са ни душите – всичко ни е скапано…

И като споменах пътищата, днес ми падна ауспухът в една от многобройните ями, които зеят по републиканските ни пътища. Падна и аз коленичих в калта, за да го вържа с тел. Хора, никога не се смейте на човек, който носи тел със себе си. НИ-КО-ГА! Този човек е умен и предвидлив. Аз съм умен и предвидлив, но и много изнервен. Изнервен съм, защото плащам данъци на жилище и автомобил; изнервен съм, защото плащам винетка, гражданска и технически преглед, но също така плащам и в сервиза, защото често си чупя колата по скапаните ни подобия на шосета; изнервен съм, защото всеки шибан месец цените на горивата растат, а на всеки шест месеца растат и тези на храните, тока и водата.

Untitled

Вчера влязох в задочен спор защо празнувам денят на Свети Патрик, а не 3 март. Извинете ме, но не мога да развея байряка и да гръмна с пищова, правейки се на патриот за един ден, след като в останалите 364 дни от годината псувам България. Предпочитам да си отворя една бира и да се почувствам поне малко европеец. Пак вчера една позната сподели в обичния ми twitter, че все по-малко обича България, а аз и казах, че това усещане го споделя всеки разумен българин.

C’est la fucking vie, както се казва.

Advertisements

Written by dEnisLaw

18.03.2018 at 1:50 pm

Публикувано в Общество

Tagged with , ,

Размисли 27.0: прости – едно ударение разлика

leave a comment »

       „Законът е над всичко, но какво да се прави, когато милосърдието е над него…”
                                                                                                                                                 – Б. Тосия

И така, традицията изисква на днешния ден всеки да поиска прошка от хората около себе си – близки и познати, за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили.

Но, каже те ми, има ли нещо по-лицемерно от това да застенеш пред онзи, когото си излъгал и предал и с невинен поглед и тих гласец да му кажеш: „Прости”?
Нека си говорим истината: днес не бива да искаме прошка за мерзостите, които сме направили, не. Днес би трябвало да казваме на хората около нас: „Прощавайте, но отново ще ви забия нож в гърба”, защото времето е такова и го изисква – да стъпиш с калните обувки на главата на най-близкия си, за да може да покажеш своята глава над тинята и да не се удавиш.

Хората очакват да бъдат лъгани: че ги уважават, че разчитат на тях, че са красиви, че са обичани, че ще пътуват по истински пътища, че ще получават прилични заплати и прочее. Същите тези хора се разочароват по пътя към своите очаквания и – изумително! – един ден застават пред своите тирани и казват: „Простено – прости”. Не ги разбирам. Наистина не разбирам защо е цялото това бездушие и безсилие.

Тези дни гледах отново „12” на Никита Михалков и неминуемо се върнах назад във времето, която и мен са лъгали, а аз съм прощавал – нещо, което днес вече не бих направил по никакъв повод.  Върна ме назад, защото филмовият шедьовър на Михалков разказва 12 покъртителни истории, коя от коя по-лична и тежка.
И все пак лентата на руския режисьор не е за прошката, а за милосърдието, което, според Тосия, стои високо над закона. Та в този ред на мисли: с кое право потъпкваме човешките души и после искаме от тях да ни простят, но и друго: е ли правилно да наречем онези, които искат прошка лицемери, а прощаващите – прости? Разликата е в ударението…

Written by dEnisLaw

18.02.2018 at 1:30 pm

2017-/+2018

leave a comment »

Няма да крия, че декември е най-трудният месец в годината поне за мен, защото, дори и да не ми се иска, се налага да направя равносметка на изминалите 12 месеца и да отчета за себе си всичките успехи и поражения както в личен, така и в професионален план.

Наскоро една моя позната сподели в обичния ми до смърт Twitter: „За всичко са виновни очакванията”. Ето защо този път няма да анализирам отминаващата година, а ще ви споделя по едно от пожеланията, които отправих към вас през отминалите 5 години. Вие сами преценете оправдават ли се очакванията или не.

И така:

  • през 2016-та година ви пожелах да разчитате предимно на себе си, да не давате втори шанс на човек, който ви е предал и да знаете, че провал е когато прецакате втория шанс – първият е само урок;
  • през 2015-та ви споделих петият закон на манипулацията според Йозеф Киршнер, който гласи: „Ако познавате силата на чувствата, ще погледнете с други очи на много неща от живота – морал, нравственост, почтеност, доброта.”, т.е. опознавайки вътрешния свят на човека до вас, стремете се да го уважавате, а не да го употребявате;
  • през 2014-та ви пожелах по-малко нерви, повече емоции с приятели и колеги и най-важното: да обръщате повече внимание на спящия до вас човек;
  • през 2013-та ви пожелах никога да не изпитвате мъка, за да не ви се налага да минавате през всичките й 5 фрази, за които психиатърката Елизабет Къблър-Рос пише: отрицание – гняв – пазарене – депресия – примирение;
  • през 2012-та ви пожелах да си поставяте цели, които да следвате (без значение, че вероятно ще се разочаровате по пътя към тях) и да се учите, докато сте живи.

Общо взето – това е.
Не очаквайте нищо от новата година, защото предните ми показаха, че всичко може да се обърне на 180 градуса както в положителен, така и в отрицателен план. Оставете се на въртележката наречена живот и не се разочаровайте от хора, които не знаят какво искат (най-вече от вас). Живейте, докато на мода не е излязло нещо друго за правене, както съветва безсмъртният Станислав Лец.
И дишайте. Дишайте много.

Written by dEnisLaw

22.12.2017 at 7:11 pm

Публикувано в Общество

Tagged with , ,

Размисли 26.0: един човешки бой

leave a comment »

Винаги, винаги е така: има два свята и нито един от тях не е излишен – истински и фалшиви, бедни и богати, леви и десни, бели и черни, грамотни и неграмотни, сити и гладни. Едните искат, другите не могат – там е разликата.

***

Забелязах, че Noisy вече не нарича Бойко Еднокнижния, а Тупанбаши. Признавам, че му се е получило.
Забелязах и друго: напоследък, освен пари под масата, се раздават и юмруци. Къде с право, къде без, нещата заприличаха на едно true story от детството ми с мой добър приятел:
– Бабо, биха ме!
– Ваньо, да не си се закачал.
Та все още не знаем дали днешните Ваньовци са се закачали или не, но важното е друго: мутрите ги търсят да ги бият.

***

Нещо, което прогнозирах преди около 7 години: кръв ще тече от всяка уста, дръзнала да говори против властта.
Толкова за свободата на словото.

***

Чета вчера по социалните мрежи, че активисти от протестите против Орешарски сравняват онова правителство с това на Борисов 3.0. Та дори сегашното било къде-къде по-лошо и по-пагубно.
Та питам се: защо тогава няма протести, защо Софийският университет не е окупиран, защо? И сякаш телепатията съществува, днес чета друго: Нова република и Да, България приканват да се готвим за масови протести.
Радане, Христо, пуснете си, моля ви, The Who – Won’t Get Fooled Again ВЕД-НА-ГА!

***

Най-сетне: що не четете тези, които цитирате? Никой няма да ви бие.

Written by dEnisLaw

25.07.2017 at 7:37 pm

Публикувано в Общество

Пролет пукна, ние още се държим

leave a comment »

Няколко прости правила, които трябва да спазваш, за да не изглеждаш нелепо

Пролетта е един от любимите ни сезони – нещо като прелюдия към La Vita Nuova, т.е. Новия живот. Наред с цветята и дръвчетата, които разцъфтяват в прекрасни цветове, и в нас започва една трескава пренагласа от потиснатата зимна обстановка към прекрасната пролетна.
Как обаче да изглеждаш добре за сезона – тяло, аутфит, поведение? Чети нататък и спазвай правилата, после ще ми благодариш.

ФИТНЕСА

Със затопляне на времето облеклото ни става все по-оскъдно и натрупаните през зимата килограми започват да личат под тениските. А и лятото чука на вратата.
Време е да влезеш във форма, но не като си слагаш краставици на очите, а като отидеш на стадиона, за да потичаш. Добрата идея е да правиш комплексни упражнения сутрин, вместо да се излежаваш на дивана и след 5-я snooze. Ако искаш да натрупаш и сериозна мускулна маса – бегомарш към най-близкия фитнес.

ДРЕХИТЕ

Не, не ти говоря да се носиш нато Брайън Джонсън (екс-вокалът ма AC/DC, само припомням) със сако, къси панталони и обувки.
Пролетният аутфит може да изглежда така: тениска на някоя група (имай предвид, че алтърнативът се завръща като звучене) като Audioslave или Foo Fighters, тъмни джинси (но слим, а не чарстони, модерни за последно от времето на баба ти) и кецове.
Ако нямаш проблеми със зрението, сложи и очила. Meteor на Ray-Ban тази година са на гребена на вълната на ретрофилията и ни връщат във 60-те. Ако можеш да си ги позволиш  – добре, ако ли не – заложи на нещо друго, но да не е от „Кирков“.

ПРИЧЕСКИТЕ

Коафьорите разправят, че късите прически ще са актуални както за момчетата, така и а момичетата през пролетта/лятото на 2017-та година. Ако си момче, носи се с мокър ефект и леко небрежно – все пак ще подхожда на рок тениските ти. Важно е да знаеш, че канадската ливада, съчетана с 45 сантиметров кичур остана някъде в 2015-та (както и брадите тип препил дървосекач). А лично ще заложа на гола глава по обясними причини.

ТАТУИРОВКИТЕ

Не ти говоря за котва, бодлива тел, емблемата на Мерцедес или Пристанище Созопол’84. Говоря ти за татуси с много елементи и цвят. С японски мотиви, да речем. Добрата идея е да избягваш синьо-зеления затворнически туш и да заложиш на качествени бои. Татуистът да има машинка, а не овързана между кибритени клечки игла!

СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ

Google+ е отживелица, знаеш. Но Facebook, Twitter и Instagram са повече от актуални и днес. Бъди внимателен със статусите си. Първо и основно правило е, че цитирането на Ал Капоне и Гацо Бацов е крайно немодерно, но и жалко. Освен това не цитирай и Аристотел, когото и без това не разбираш. Заложи на собствени мисли – приемат се добре. А, да, ако все още не си открил своята половинка, Tinder е чудесна алтернатива.

P.S. Не ти казах да четеш книги, защото това отдавна не е модерно, а задължително. Ето ти препоръка: „Правилата на мистър Джоунс за модерния мъж“ от самия Дилън Джоунс (главният редактор на британското GQ, знаете). Книгата се явява нещо като есенция на bon ton-а. Лошото е, че е 50 лева, а хубавото е, че ще те стимулира да си намериш работа, вместо да се излежаваш до късния следобед. Успех!

Written by dEnisLaw

12.04.2017 at 12:09 pm

***

leave a comment »

Напоследък гледам да имам повече свободно време, за да пътувам от град на град. Кога с компания, кога сам – не ми е скучно. Срещам се с хора, снимам. Да ми беше казал някой, че ще дойде време и няма да слизам от колата – служебната или личната, да не съм му повярвал – та аз така мразех автомобилите…
Напоследък снимам много и много свиря на новата си китара. Напоследък чета много, не гледам телевизия, не посещавам новинарски сайтове, не се интересувам толкова от политика, както преди и не се вълнувам от хорските неволи, които невъзпитано се опитват да ми натрапват.
Напоследък размишлявам повече и по-малко туитвам. Слушам много музика и се опитвам да не се ядосвам. You are so cool, you are so rock & roll.
Напоследък стъпвам. Дишам. И се прераждам.

17861466_1887482574610892_4925846487745785530_n

Written by dEnisLaw

09.04.2017 at 5:57 pm

Публикувано в Общество

Tagged with , ,

Размисли 25.0: за цензурата и чалгата

leave a comment »

Никога не съм си мислел, че един ден ще пиша за Слави по ред причини: не го харесвам като човек; не ми допадат предаванията, които прави; музиката му за мен е непоносима и прочее.
Но този текст не е непременно за него, а за цензурата – онази червена химикалка, с която Главния зачерква мисли, идеи, труд. Главния може да бъде издателят ти, може да бъде Бойко, Цецо, Сотир или Делян, може и Флориан Скала да е (новият изпълнителен директор на телевизията, която свали предаването на Слави от екран), може да бъде дори твой роднина, комуто да се прави на велик е останало като порок от агентурното му минало.

„Дори осъденият на смърт има право на последна дума”
– С. Й. Лец

Цензурата е страшна. Тя е онова, с което плашат малките деца; тя е комунизмът, с който демокрацията заплашват младото поколение; тя е Главния, който те унищожава на хартия, на лента или на живо.
Цензурата хлопна над главата на Слави и заяви, че предаването му е политическо. Точно днес, точно когато заплаши да свали новия Бойко, доколкото е възможно да говорим за промяна при този човек. А истината е, че предаването на Трифонов е такова от няколко години насам.
Слави може да е всякакъв, но разбира добре народа. Все пак цели две поколения израснаха с предаванията му. Може да го наричате селянин, но е успял селянин и има голямата вероятност да яхне народния гняв. А когато го направи онези, дето затвориха преди време Софийския университет, провъзгласявайки се за демократични стожерчета, ще ви се сторят крайно жалки и неспособни.
Слави е на път да се превърне в институция, с която ще си длъжен да се съобразяваш. Трудно ми е да преценя защо Бойко го дразни – дали вторият нарочно иска да го предизвика да направи партия и да си мерят еготата, дали защото властта го е заслепила и вече е изгубил възможността да преценява ситуациите – не знам. Знам само, че това няма да доведе до нищо добро, защото ми напомня едно минало време, в което хората не са имали пари дори за комат хляб, а в същото време Краля и придворните му са преяждали до припадък.

Някой в тази бутафорна държава изобщо дава ли си сметка, че има вероятност Слави да стане новия Робеспиер, а Парламентът да се превърне в Бастилията?
Кой ще е виновен за кръвта после?

Written by dEnisLaw

28.03.2017 at 7:05 am