Littera Scripta Manet

Един поглед през по-различен обектив

Archive for the ‘Old School’ Category

Казармагедон 2.0

leave a comment »

„Казармагедон” го написа Карбовски през далечната вече 98-ма година, когато все още пишеше страхотни неща. Написа го за страниците на „Егоист”  (брой 21, октомври, 1998). За този му текст големият Нойзи беше казал, че това е една от най-успешните вивисекции на родната казарма, правени някога.
„Казармагедон 2.0” е по-различен от „Казармагедон”, но и моят си го биваше. Просто времената бяха различни. Днес ги няма и двата казармагедона, както го няма и Списанието. Изчезнаха във времето и останаха само спомените.
И понеже съм сигурен, уважаеми читателю, че нито си ходил в казарма, още по-малко пък си си купувал списание „Егоист”, текстът „Казармагедон” на Карбовски можеш да намериш и в нета.
За „Казармагедон 2.0” чети по-нататък.

Напоследък спорът „за” или „против” връщането на казармата така се разгорещи, че прерасна в словесни и писмени стълкновения по медии и блогове. Абсурдното в цялата ситуация беше, че онези, които не са били в казарма, бяха най-активни в дебатите. И досега не мога да си обясня как защитават една теза, без да имат база за сравнение, без да са изпитали обстановката, без да са помирисали барута, без да са вкусили гранясалата чорба на готвача.

Аз съм „за” казармата, уважаеми читателю, и ще ти кажа защо. Защото тя няма да те направи истински мъж, но поне ще те накара да изглеждаш като такъв. Казармата учи, че когато трябва да станеш в 06:15 часа сутринта, ще станеш точно в 06:15 часа сутринта, а няма да отлагаш алармата с 5+5+5+5 минути. Ще те научи да ядеш онова, което щедро ти е пльоснал в чинията готвача без да мърмориш, защото имаш нужда от тази храна. Ще ядеш каквото има и няма да броиш калории. Ще ядеш картофена яхния със месо, но без месо, а няма да си приготвяш обяд от точно 4 капки зехтин, 21 зрънца ориз, 3 кристалчета сол и 1/16 авокадо. Ще укрепиш комплексно цялото си тяло, а няма да тренираш днес за тибиалис, а утре само за флексорите на предмишниците си. Ще се научиш да ги правиш тези неща, защото, по дяволите!, това е казарма и поне 9 месеца в този живот трябва да има някакъв ред и дисциплина.

Пак ви казвам: казармата няма да те направи истински мъж, но ще те накара да изглеждаш като такъв. Не че сега няма по-големи мъже, които не са били в казармата от такива, които са били, но усещането е друго. Повярвайте ми, наистина е мъжко да си переш чорапите на ръка или да се избръснеш сутрин със студена вода. А те – чорапите, са едно от най-важните неща там. Първото нещо, на което ще се научиш в казармата е да си пазиш чорапите. После ще се научиш да си пазиш оръжието и чак най-накрая – да пазиш Държавата.
Друго: мъжко е да знаеш, че до теб има приятел, на когото можеш да разчиташ да ти заеме пари, да ти даде цигара или да те почерпи ракия, но никога няма да те изпорти на шефа. Факт е, че едни от най-добрите и истински приятелства се зараждат именно в казармата.
И още: мъжко е да знаеш какво е автомат и как да стреляш с него, защото един ден може и да ти се наложи да се защитаваш. Или пък ще решиш, че трябва да застреляш някого и няма да се изложиш като стреляш с халосни патрони и след това те спукат от бой или пък от 50 метра разстояние стреляш с автомат в краката на мишената…

Казармата учи как да се справяш със Ситуацията, а не как да си изтъниш веждите и да си лакираш ноктите с безцветен лак, защото така било модерно. Ще те научи как да си спасиш живота, когато ти се наложи, а не как да се грижиш за кожата си. Ще те научи да не плачеш, когато се порежеш, защото ти си истински мъж, а един истински мъж трябва да има червено от раните по себе си, а не червено от червилото по устните си. Ще те научи как се слага противогаз, а не краставици по лицето. И ако се чудиш кому е нужно да си слага противогаз, веднага отговарям: всички трябва да ходим със защитни маски, защото около нас смърди ужасно – воня се носи от спорта, медиите и политиката.

И не на последно място казармата ще те подготви за Живота – винаги е по-добре да пристъпиш към голямата бъркотия, когато си минал през малката, отколкото неподготвен да скочиш в дълбоката септична яма.
Честно ви ги казвам тия неща.

Advertisements

Written by dEnisLaw

19.04.2014 at 8:58 am

Публикувано в Общество, Old School

Tagged with , ,

Bring back the mIRC

leave a comment »

С Елвина се заговорихме за mIRC и с болезнена носталгия се върнахме в ония години, когато ходехме по интернет залите да чатим. Бяха добри години. Макар да нямахме визуална връзка с човека отсреща, всичко беше някак си по-естествено и истинско. Нищо не може да замени трепета от това, да чакаш да ти пратят pic на mail-a. Да заговориш някого, да се срещнете, да се запознаете, да станете дори приятели. Времето на “hi, asl?”, на неизбежното “ehooo, tuk li si?”, на това да регистрираш десетки никнейма, да ги пазиш като нещо свято, за да не ти ги откраднат. Да бъдеш оператор на градски канал – незаменимо! Да познаваш локален или глобален оператор на сървър или да си личен приятел с администратор. Няма такова време! Няма и какво да го замени. Това е като да се опитате да ме убедите, че Counter-Strike днес е по-вълнуващо от играта на фунийки навремето. Е, няма да стане!

Дори и днес, когато UniBG претърпя 2 основни разделения и в mIRC останахме съвсем малко ултраси, няма да може да ме убедите, че онова време не е било истински вълнуващо. Времето, когато всеки се надпреварваше да има повече потребители в собствения си канал, времето на тарикатските спууфове, на бнц-та, на скриптовете, които дотолкова се бяхме увлекли по mIRC, че сами си ги пишехме… Имам страшно много спомени от това време. И страшно много приятели от тогава, които днес макар и да не влизат в mIRC, но все още контактувам с тях и пием по някоя и друга бира. А най-якото е, че повечето дори не са от моя град. Ето така се създавах приятелствата. Наистина беше добро време.
Chat li si?! Да, все още съм чат и все още съм там. В #torsion, заради който канал дори се скарахме с приятел и работата стигна почти до бой! Там съм и никога няма да спра да бъда там, защото съм истински верен фен на mIRC, а не съм като ония, които забравиха 11-та неписана заповед, че не трябва да плюеш там, където си лизал.
Канал
#torsion е в мрежата, чрез сървъра на irc.net-surf.net

Written by dEnisLaw

07.07.2012 at 7:25 am

Публикувано в Old School

Tagged with ,

The END has a START!

leave a comment »

Written by dEnisLaw

06.07.2012 at 7:13 pm

Публикувано в Old School