Littera Scripta Manet

Един поглед през по-различен обектив

***

leave a comment »

Напоследък гледам да имам повече свободно време, за да пътувам от град на град. Кога с компания, кога сам – не ми е скучно. Срещам се с хора, снимам. Да ми беше казал някой, че ще дойде време и няма да слизам от колата – служебната или личната, да не съм му повярвал – та аз така мразех автомобилите…
Напоследък снимам много и много свиря на новата си китара. Напоследък чета много, не гледам телевизия, не посещавам новинарски сайтове, не се интересувам толкова от политика, както преди и не се вълнувам от хорските неволи, които невъзпитано се опитват да ми натрапват.
Напоследък размишлявам повече и по-малко туитвам. Слушам много музика и се опитвам да не се ядосвам. You are so cool, you are so rock & roll.
Напоследък стъпвам. Дишам. И се прераждам.

17861466_1887482574610892_4925846487745785530_n

Advertisements

Written by dEnisLaw

09.04.2017 at 5:57 pm

Публикувано в Общество

Tagged with , ,

Размисли 25.0: за цензурата и чалгата

leave a comment »

Никога не съм си мислел, че един ден ще пиша за Слави по ред причини: не го харесвам като човек; не ми допадат предаванията, които прави; музиката му за мен е непоносима и прочее.
Но този текст не е непременно за него, а за цензурата – онази червена химикалка, с която Главния зачерква мисли, идеи, труд. Главния може да бъде издателят ти, може да бъде Бойко, Цецо, Сотир или Делян, може и Флориан Скала да е (новият изпълнителен директор на телевизията, която свали предаването на Слави от екран), може да бъде дори твой роднина, комуто да се прави на велик е останало като порок от агентурното му минало.

„Дори осъденият на смърт има право на последна дума”
– С. Й. Лец

Цензурата е страшна. Тя е онова, с което плашат малките деца; тя е комунизмът, с който демокрацията заплашват младото поколение; тя е Главния, който те унищожава на хартия, на лента или на живо.
Цензурата хлопна над главата на Слави и заяви, че предаването му е политическо. Точно днес, точно когато заплаши да свали новия Бойко, доколкото е възможно да говорим за промяна при този човек. А истината е, че предаването на Трифонов е такова от няколко години насам.
Слави може да е всякакъв, но разбира добре народа. Все пак цели две поколения израснаха с предаванията му. Може да го наричате селянин, но е успял селянин и има голямата вероятност да яхне народния гняв. А когато го направи онези, дето затвориха преди време Софийския университет, провъзгласявайки се за демократични стожерчета, ще ви се сторят крайно жалки и неспособни.
Слави е на път да се превърне в институция, с която ще си длъжен да се съобразяваш. Трудно ми е да преценя защо Бойко го дразни – дали вторият нарочно иска да го предизвика да направи партия и да си мерят еготата, дали защото властта го е заслепила и вече е изгубил възможността да преценява ситуациите – не знам. Знам само, че това няма да доведе до нищо добро, защото ми напомня едно минало време, в което хората не са имали пари дори за комат хляб, а в същото време Краля и придворните му са преяждали до припадък.

Някой в тази бутафорна държава изобщо дава ли си сметка, че има вероятност Слави да стане новия Робеспиер, а Парламентът да се превърне в Бастилията?
Кой ще е виновен за кръвта после?

Written by dEnisLaw

28.03.2017 at 7:05 am

Размисли 24.0: лъжи по време на избори

leave a comment »

Ще съм откровен с вас: преди много се вълнувах от парламентарните избори, а днес – никак. По всяка вероятност това е защото започнаха да се провеждат през 4-5 месеца и цялото им очарование се изгуби. Надеждата в партиите – също.

Още си спомням първия път, когато отидох да гласувам. Преди това нямах търпение да се сдобия с правото да упражнявам своя изборен глас и броях месеците. После така ги броях в казармата. Чувствах се като Алековия герой Иван Граматиков – станал рано, изпълнен с надежди, с вяра в бъдещето… едно усещане на гордост, на патриотизъм ме изпълваше по пътя към „тъмната стаичка”. Вълнувах се много и бях малко уплашен – с такова чувство си лягаш за първи път с момиче. По всяка вероятност и момичетата изпитват същото – и когато са гласували за пръв път, и когато са изгубили своята девственост.

Но по темата, защото се отплеснах.
Трагедията на тези избори няма да бъде в това, че след тях ще отново дойдат ГЕРБ или БСП на власт, ще последват нови протести и нови избори наесен.
Трагедията вече е налице и се нарича изхабен политически обет, т.е. партиите обещават онова, което трябваше вече да бъде направено преди повече от 20-на години, да речем.

Как да не ги ненавиждаш – леви, средни, десни; червени, сини, жълти, лилави? Сменят политическата си принадлежност и убеждения през мандат, само обещанията им остават същите. Като хамелеони са – напасват се според ситуацията.
По-малкото зло е химера, съгласете се с мен. Аз не ви карам да не гласувате, разберете. Карам ви да излезете на улицата в миг още, след като не спазят обещанията си. Повярвайте на следващите и пак ги свалете от власт веднага, след като ви излъжат. Те разчитат, че беден народ се управлява лесно, вие разчитайте на това, че гледните са най-опасни.

Аз няма да участвам в тази битка, защото държа да остана честен със себе си и останалите около мен – тези, които оцеляха.
Аз не се интересувам от тях точно толкова, колкото и те не се интересуват от мен.
Аз не съм Дон Кихот и те не са Вятърните мелници.
Аз не съм Гарп на Джон Ървинг и не искам в моя свят всички да са безнадежден случай.
Аз съм Федър, героят на Робърт Пърсиг – изкачих планината на познанието, разбрах кой какъв е и вече мога да сляза в измамната долина без да се притеснявам, че някой може да ме подмами с плоските си обещания.

До скоро – до следващите избори и текст.

Written by dEnisLaw

25.03.2017 at 7:05 am

leave a comment »

LXIX
МУЗИКАТА

Мен музиката все, като море, влече ме!
Към моята звезда
в безкраен етер и мъгла – по всяко време –
поемам без следа…

– Шарл Бодлер, „Цветя на злото“

flowers

Written by dEnisLaw

21.03.2017 at 10:15 am

Публикувано в КУЛТурно, Общество

Tagged with , ,

Водопадът

leave a comment »

Не знам какво да напиша. Беше толкова красиво, че не знам какво да напиша. Беше свежо и много приятно. Беше истинско и нямаше фалш. Имаше капки вода, много вода.

most

Първо го чух, после го видях. Стига се до него по стръмна пътека, която е оградена от едната страна по естествен път – от скали, а от другата добри хора са сковали парапет. Предвидливо са  направили и стъпала за по-голямо удобство. Има дори пейки и беседки. Но най-важното – беше чисто! И много красиво.

puteka

И макар да е доста шумен, бе някак си магично тихо. Стоиш на дървеното мостче, гледаш как водата пада от високо, как пръските проблясват от слънчевата светлина, която прозира зад скалите и дърветата, студено ти е, но е хубаво. Ако беше каменна река, щеше да бъде „Търкалящи се камъни” на О’Хенри, но е водопад. Не мислиш за абсолютно нищо – водата отмива всичко, дори и спомените. Наслаждаваш се на мига.

vodopad

Красиво е и спокойно, много спокойно. Не ти се тръгва, но няма как – трябва да се върнеш в сивата реалност. Утеха ти остава мисълта, че след време пак ще дойдеш насам. Заслужава си!

 

Written by dEnisLaw

19.03.2017 at 12:48 am

Размисли 23.0: post factum

leave a comment »

Отдавна съм забелязал, а и вие трябва да се обърнали внимание, че България е една държава постфактум, т.е. от латинското post factum или ако позволите една игра на думи – after fact fucked.

Постфактум са ни бизнесмените, които след като ги изхвърлят от някоя сделка (обикновено по европроект и обикновено за много пари) и почват да обвиняват чрез медиите, че много се краде.
Постфактум са ни политиците, които като излязат от играта и винаги намират повод да обясняват с подробности как по високите етажи на властта корупцията и шуробаджанащината се разрастват със заплашителна скорост.
Постфактум са ни и богаташите, които вземат разни неща и забравят да ги плащат и чак след като ги хванат, започват да се оправдават, прехвърляйки топката към някой друг (защото такъв им е манталитетът – по-лесно е да кажеш „Има хора, които са окрали повече от мен – разследвайте ги първо тях, че сетне мен”.)

Постфактум са ни смешките, отдавна разказани от друг. Постфактум са ни песните, отдавна изпети от друг, постфактум са ни колите, отдавна карани от друг.
Вината ни е постфактум, прошката ни е постфактум, страхът ни е постфактум, любовта ни е постфактум… всичко. Като пиявиците, които крещят „Кръвта ти не струва!”, след като ги откъснат от нечий крак.

Една легенда разказва за български филм, в който не се говори за Прехода. А той – Преходът – сякаш се явява термин от психологията, описващ комплекса на режисьорите от една страна и мерна единица при политиците от друга.
Първите, нямайки право да критикуват Системата по онова време, сякаш мислите им днес хванаха дизентерия и не спират да говорят и него.
Вторите също непрекъснато сравняват днес с преди – какво е било построено тогава, какво образование е имало, какво здравеопазване и прочее, и прочее. Нищо, казват, оттогава не е променено – изберете ни и ще го променим. А безсрамно забравят, че оттогава досега са минали 28 години, през които също толкова безсрамно бяха на власт (и тия, и ония) и не е като да нямаха време за промени. Пардон, реформи, както е модерно да се казва днес. Тези неща също са постфактум.

Ние живеем във време, което е след случилото се, но никога не сме били част от действието. Ние сме грозната алегория на Съдбата. Нас ни разиграват на табла – две големи партии, т.е. зарчета, се търкалят по лакираната дъска и нечия невидима ръка мести пуловете. Надяваме се следващата игра да бъде спечелена от нас, но уви – надеждите ни също са постфактум, т.е. след като си отворим очите. А тогава вече е късно.

Written by dEnisLaw

14.03.2017 at 7:16 pm

Публикувано в Общество

Tagged with , ,

„Божи мост“

leave a comment »

За какво са тези почивни дни, ако не отидете някъде, където досега не сте били?
Изберете дестинация, обадете се на някого, когото не сте виждали отдавна, налейте си вода, направете си сандвич, вземете си фотоапарата, качете се в колата и право там.
Наречете го живот извън Интернет; живот встрани от лаптопа и телефона. После ще ми благодарите.

„Божи мост“ е невероятно скално творение, което се намира по пътя между Криводол и Враца точно между селата Лиляче и Чирен. Част от варовиците на Врачанската могила, на юг от рида Милин камък  в Западния Предбалкан.

17103426_1835830903109393_1969683469134900585_n
Местните го наричат също и „Жабокрек“. Представлява остатък от карстова пещера, образувана сравнително близко до земната повърхност от подземния път на Лилячка река. С течение на времето таванът на места се е срутил и се е открила пещерна зала. Частичните останки от тавана образували скалния мост – огромна скална арка, под която се намират малки езерца.

17103254_1835830899776060_1845145566125124492_n

„Божи мост“ може да се посещава ежегодно, като на самото място е невероятно тихо и спокойно, а красотата му е неестествена.
Мястото е обявено за природна забележителност.

17022319_1835830896442727_1432068346198282689_n

Written by dEnisLaw

05.03.2017 at 3:36 pm

Публикувано в Общество

Tagged with , , ,