Like a Stone

IMAG1872

„…аnd on I read
Until the day was gone
And I sat in regret
Of all the things I’ve done
For all that I’ve blessed
And all that I’ve wronged
In dreams until my death
I will wander on…“

Реклами

Пролет пукна, ние още се държим

Няколко прости правила, които трябва да спазваш, за да не изглеждаш нелепо

Пролетта е един от любимите ни сезони – нещо като прелюдия към La Vita Nuova, т.е. Новия живот. Наред с цветята и дръвчетата, които разцъфтяват в прекрасни цветове, и в нас започва една трескава пренагласа от потиснатата зимна обстановка към прекрасната пролетна.
Как обаче да изглеждаш добре за сезона – тяло, аутфит, поведение? Чети нататък и спазвай правилата, после ще ми благодариш.

ФИТНЕСА

Със затопляне на времето облеклото ни става все по-оскъдно и натрупаните през зимата килограми започват да личат под тениските. А и лятото чука на вратата.
Време е да влезеш във форма, но не като си слагаш краставици на очите, а като отидеш на стадиона, за да потичаш. Добрата идея е да правиш комплексни упражнения сутрин, вместо да се излежаваш на дивана и след 5-я snooze. Ако искаш да натрупаш и сериозна мускулна маса – бегомарш към най-близкия фитнес.

ДРЕХИТЕ

Не, не ти говоря да се носиш нато Брайън Джонсън (екс-вокалът ма AC/DC, само припомням) със сако, къси панталони и обувки.
Пролетният аутфит може да изглежда така: тениска на някоя група (имай предвид, че алтърнативът се завръща като звучене) като Audioslave или Foo Fighters, тъмни джинси (но слим, а не чарстони, модерни за последно от времето на баба ти) и кецове.
Ако нямаш проблеми със зрението, сложи и очила. Meteor на Ray-Ban тази година са на гребена на вълната на ретрофилията и ни връщат във 60-те. Ако можеш да си ги позволиш  – добре, ако ли не – заложи на нещо друго, но да не е от „Кирков“.

ПРИЧЕСКИТЕ

Коафьорите разправят, че късите прически ще са актуални както за момчетата, така и а момичетата през пролетта/лятото на 2017-та година. Ако си момче, носи се с мокър ефект и леко небрежно – все пак ще подхожда на рок тениските ти. Важно е да знаеш, че канадската ливада, съчетана с 45 сантиметров кичур остана някъде в 2015-та (както и брадите тип препил дървосекач). А лично ще заложа на гола глава по обясними причини.

ТАТУИРОВКИТЕ

Не ти говоря за котва, бодлива тел, емблемата на Мерцедес или Пристанище Созопол’84. Говоря ти за татуси с много елементи и цвят. С японски мотиви, да речем. Добрата идея е да избягваш синьо-зеления затворнически туш и да заложиш на качествени бои. Татуистът да има машинка, а не овързана между кибритени клечки игла!

СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ

Google+ е отживелица, знаеш. Но Facebook, Twitter и Instagram са повече от актуални и днес. Бъди внимателен със статусите си. Първо и основно правило е, че цитирането на Ал Капоне и Гацо Бацов е крайно немодерно, но и жалко. Освен това не цитирай и Аристотел, когото и без това не разбираш. Заложи на собствени мисли – приемат се добре. А, да, ако все още не си открил своята половинка, Tinder е чудесна алтернатива.

P.S. Не ти казах да четеш книги, защото това отдавна не е модерно, а задължително. Ето ти препоръка: „Правилата на мистър Джоунс за модерния мъж“ от самия Дилън Джоунс (главният редактор на британското GQ, знаете). Книгата се явява нещо като есенция на bon ton-а. Лошото е, че е 50 лева, а хубавото е, че ще те стимулира да си намериш работа, вместо да се излежаваш до късния следобед. Успех!

***

Напоследък гледам да имам повече свободно време, за да пътувам от град на град. Кога с компания, кога сам – не ми е скучно. Срещам се с хора, снимам. Да ми беше казал някой, че ще дойде време и няма да слизам от колата – служебната или личната, да не съм му повярвал – та аз така мразех автомобилите…
Напоследък снимам много и много свиря на новата си китара. Напоследък чета много, не гледам телевизия, не посещавам новинарски сайтове, не се интересувам толкова от политика, както преди и не се вълнувам от хорските неволи, които невъзпитано се опитват да ми натрапват.
Напоследък размишлявам повече и по-малко туитвам. Слушам много музика и се опитвам да не се ядосвам. You are so cool, you are so rock & roll.
Напоследък стъпвам. Дишам. И се прераждам.

17861466_1887482574610892_4925846487745785530_n

Размисли 25.0: за цензурата и чалгата

Никога не съм си мислел, че един ден ще пиша за Слави по ред причини: не го харесвам като човек; не ми допадат предаванията, които прави; музиката му за мен е непоносима и прочее.
Но този текст не е непременно за него, а за цензурата – онази червена химикалка, с която Главния зачерква мисли, идеи, труд. Главния може да бъде издателят ти, може да бъде Бойко, Цецо, Сотир или Делян, може и Флориан Скала да е (новият изпълнителен директор на телевизията, която свали предаването на Слави от екран), може да бъде дори твой роднина, комуто да се прави на велик е останало като порок от агентурното му минало.

„Дори осъденият на смърт има право на последна дума”
– С. Й. Лец

Цензурата е страшна. Тя е онова, с което плашат малките деца; тя е комунизмът, с който демокрацията заплашват младото поколение; тя е Главния, който те унищожава на хартия, на лента или на живо.
Цензурата хлопна над главата на Слави и заяви, че предаването му е политическо. Точно днес, точно когато заплаши да свали новия Бойко, доколкото е възможно да говорим за промяна при този човек. А истината е, че предаването на Трифонов е такова от няколко години насам.
Слави може да е всякакъв, но разбира добре народа. Все пак цели две поколения израснаха с предаванията му. Може да го наричате селянин, но е успял селянин и има голямата вероятност да яхне народния гняв. А когато го направи онези, дето затвориха преди време Софийския университет, провъзгласявайки се за демократични стожерчета, ще ви се сторят крайно жалки и неспособни.
Слави е на път да се превърне в институция, с която ще си длъжен да се съобразяваш. Трудно ми е да преценя защо Бойко го дразни – дали вторият нарочно иска да го предизвика да направи партия и да си мерят еготата, дали защото властта го е заслепила и вече е изгубил възможността да преценява ситуациите – не знам. Знам само, че това няма да доведе до нищо добро, защото ми напомня едно минало време, в което хората не са имали пари дори за комат хляб, а в същото време Краля и придворните му са преяждали до припадък.

Някой в тази бутафорна държава изобщо дава ли си сметка, че има вероятност Слави да стане новия Робеспиер, а Парламентът да се превърне в Бастилията?
Кой ще е виновен за кръвта после?

Размисли 24.0: лъжи по време на избори

Ще съм откровен с вас: преди много се вълнувах от парламентарните избори, а днес – никак. По всяка вероятност това е защото започнаха да се провеждат през 4-5 месеца и цялото им очарование се изгуби. Надеждата в партиите – също.

Още си спомням първия път, когато отидох да гласувам. Преди това нямах търпение да се сдобия с правото да упражнявам своя изборен глас и броях месеците. После така ги броях в казармата. Чувствах се като Алековия герой Иван Граматиков – станал рано, изпълнен с надежди, с вяра в бъдещето… едно усещане на гордост, на патриотизъм ме изпълваше по пътя към „тъмната стаичка”. Вълнувах се много и бях малко уплашен – с такова чувство си лягаш за първи път с момиче. По всяка вероятност и момичетата изпитват същото – и когато са гласували за пръв път, и когато са изгубили своята девственост.

Но по темата, защото се отплеснах.
Трагедията на тези избори няма да бъде в това, че след тях ще отново дойдат ГЕРБ или БСП на власт, ще последват нови протести и нови избори наесен.
Трагедията вече е налице и се нарича изхабен политически обет, т.е. партиите обещават онова, което трябваше вече да бъде направено преди повече от 20-на години, да речем.

Как да не ги ненавиждаш – леви, средни, десни; червени, сини, жълти, лилави? Сменят политическата си принадлежност и убеждения през мандат, само обещанията им остават същите. Като хамелеони са – напасват се според ситуацията.
По-малкото зло е химера, съгласете се с мен. Аз не ви карам да не гласувате, разберете. Карам ви да излезете на улицата в миг още, след като не спазят обещанията си. Повярвайте на следващите и пак ги свалете от власт веднага, след като ви излъжат. Те разчитат, че беден народ се управлява лесно, вие разчитайте на това, че гледните са най-опасни.

Аз няма да участвам в тази битка, защото държа да остана честен със себе си и останалите около мен – тези, които оцеляха.
Аз не се интересувам от тях точно толкова, колкото и те не се интересуват от мен.
Аз не съм Дон Кихот и те не са Вятърните мелници.
Аз не съм Гарп на Джон Ървинг и не искам в моя свят всички да са безнадежден случай.
Аз съм Федър, героят на Робърт Пърсиг – изкачих планината на познанието, разбрах кой какъв е и вече мога да сляза в измамната долина без да се притеснявам, че някой може да ме подмами с плоските си обещания.

До скоро – до следващите избори и текст.

Водопадът

Не знам какво да напиша. Беше толкова красиво, че не знам какво да напиша. Беше свежо и много приятно. Беше истинско и нямаше фалш. Имаше капки вода, много вода.

most

Първо го чух, после го видях. Стига се до него по стръмна пътека, която е оградена от едната страна по естествен път – от скали, а от другата добри хора са сковали парапет. Предвидливо са  направили и стъпала за по-голямо удобство. Има дори пейки и беседки. Но най-важното – беше чисто! И много красиво.

puteka

И макар да е доста шумен, бе някак си магично тихо. Стоиш на дървеното мостче, гледаш как водата пада от високо, как пръските проблясват от слънчевата светлина, която прозира зад скалите и дърветата, студено ти е, но е хубаво. Ако беше каменна река, щеше да бъде „Търкалящи се камъни” на О’Хенри, но е водопад. Не мислиш за абсолютно нищо – водата отмива всичко, дори и спомените. Наслаждаваш се на мига.

vodopad

Красиво е и спокойно, много спокойно. Не ти се тръгва, но няма как – трябва да се върнеш в сивата реалност. Утеха ти остава мисълта, че след време пак ще дойдеш насам. Заслужава си!