Littera Scripta Manet

Един поглед през по-различен обектив

Posts Tagged ‘България

C’est la fucking vie

leave a comment »

Наскоро гледах  „Посоки“ на Стефан Командарев. Чудесен и провокативен филм, показващ по болезнен начин другата страна на България – онази, за която не е стигнала от лъскавата европейска опаковка. Онази България, за която гостите от Европа никога няма да разберат – няма да разберат защо мерната единица за съществуване на много хора е „колкото да има за хляб и цигари”, няма да разберат как се живее с 90 евро на месец, няма да разберат колко вълнуващо е за нашенеца, когато си купи кола на 14 години и я обяви за „като нова” пред приятелите си. Онази България, която Светослав Минков преди много години е описал в своя разказ „Гост от Запад” .

На мнозина обаче филмът не се е понравил. По всяка вероятност защото не искат да признаят факта, че това, което Командарев е показал, е по-голямата част от действителността не само в София, ами в цяла България. Може и да не сте съгласни с гледната точка на Командарев, но трябва да признаете, че много от нещата у нас не струват и са скапани. Скапани са ни покривите, скапани са ни парковете, скапани са ни пътищата, скапани са ни колите, скапани са ни продуктите и услугите, скапана ни е културата, скапани са ни душите – всичко ни е скапано…

И като споменах пътищата, днес ми падна ауспухът в една от многобройните ями, които зеят по републиканските ни пътища. Падна и аз коленичих в калта, за да го вържа с тел. Хора, никога не се смейте на човек, който носи тел със себе си. НИ-КО-ГА! Този човек е умен и предвидлив. Аз съм умен и предвидлив, но и много изнервен. Изнервен съм, защото плащам данъци на жилище и автомобил; изнервен съм, защото плащам винетка, гражданска и технически преглед, но също така плащам и в сервиза, защото често си чупя колата по скапаните ни подобия на шосета; изнервен съм, защото всеки шибан месец цените на горивата растат, а на всеки шест месеца растат и тези на храните, тока и водата.

Untitled

Вчера влязох в задочен спор защо празнувам денят на Свети Патрик, а не 3 март. Извинете ме, но не мога да развея байряка и да гръмна с пищова, правейки се на патриот за един ден, след като в останалите 364 дни от годината псувам България. Предпочитам да си отворя една бира и да се почувствам поне малко европеец. Пак вчера една позната сподели в обичния ми twitter, че все по-малко обича България, а аз и казах, че това усещане го споделя всеки разумен българин.

C’est la fucking vie, както се казва.

Advertisements

Written by dEnisLaw

18.03.2018 at 1:50 pm

Публикувано в Общество

Tagged with , ,

Водопадът

leave a comment »

Не знам какво да напиша. Беше толкова красиво, че не знам какво да напиша. Беше свежо и много приятно. Беше истинско и нямаше фалш. Имаше капки вода, много вода.

most

Първо го чух, после го видях. Стига се до него по стръмна пътека, която е оградена от едната страна по естествен път – от скали, а от другата добри хора са сковали парапет. Предвидливо са  направили и стъпала за по-голямо удобство. Има дори пейки и беседки. Но най-важното – беше чисто! И много красиво.

puteka

И макар да е доста шумен, бе някак си магично тихо. Стоиш на дървеното мостче, гледаш как водата пада от високо, как пръските проблясват от слънчевата светлина, която прозира зад скалите и дърветата, студено ти е, но е хубаво. Ако беше каменна река, щеше да бъде „Търкалящи се камъни” на О’Хенри, но е водопад. Не мислиш за абсолютно нищо – водата отмива всичко, дори и спомените. Наслаждаваш се на мига.

vodopad

Красиво е и спокойно, много спокойно. Не ти се тръгва, но няма как – трябва да се върнеш в сивата реалност. Утеха ти остава мисълта, че след време пак ще дойдеш насам. Заслужава си!

 

Written by dEnisLaw

19.03.2017 at 12:48 am

Размисли 23.0: post factum

leave a comment »

Отдавна съм забелязал, а и вие трябва да се обърнали внимание, че България е една държава постфактум, т.е. от латинското post factum или ако позволите една игра на думи – after fact fucked.

Постфактум са ни бизнесмените, които след като ги изхвърлят от някоя сделка (обикновено по европроект и обикновено за много пари) и почват да обвиняват чрез медиите, че много се краде.
Постфактум са ни политиците, които като излязат от играта и винаги намират повод да обясняват с подробности как по високите етажи на властта корупцията и шуробаджанащината се разрастват със заплашителна скорост.
Постфактум са ни и богаташите, които вземат разни неща и забравят да ги плащат и чак след като ги хванат, започват да се оправдават, прехвърляйки топката към някой друг (защото такъв им е манталитетът – по-лесно е да кажеш „Има хора, които са окрали повече от мен – разследвайте ги първо тях, че сетне мен”.)

Постфактум са ни смешките, отдавна разказани от друг. Постфактум са ни песните, отдавна изпети от друг, постфактум са ни колите, отдавна карани от друг.
Вината ни е постфактум, прошката ни е постфактум, страхът ни е постфактум, любовта ни е постфактум… всичко. Като пиявиците, които крещят „Кръвта ти не струва!”, след като ги откъснат от нечий крак.

Една легенда разказва за български филм, в който не се говори за Прехода. А той – Преходът – сякаш се явява термин от психологията, описващ комплекса на режисьорите от една страна и мерна единица при политиците от друга.
Първите, нямайки право да критикуват Системата по онова време, сякаш мислите им днес хванаха дизентерия и не спират да говорят и него.
Вторите също непрекъснато сравняват днес с преди – какво е било построено тогава, какво образование е имало, какво здравеопазване и прочее, и прочее. Нищо, казват, оттогава не е променено – изберете ни и ще го променим. А безсрамно забравят, че оттогава досега са минали 28 години, през които също толкова безсрамно бяха на власт (и тия, и ония) и не е като да нямаха време за промени. Пардон, реформи, както е модерно да се казва днес. Тези неща също са постфактум.

Ние живеем във време, което е след случилото се, но никога не сме били част от действието. Ние сме грозната алегория на Съдбата. Нас ни разиграват на табла – две големи партии, т.е. зарчета, се търкалят по лакираната дъска и нечия невидима ръка мести пуловете. Надяваме се следващата игра да бъде спечелена от нас, но уви – надеждите ни също са постфактум, т.е. след като си отворим очите. А тогава вече е късно.

Written by dEnisLaw

14.03.2017 at 7:16 pm

Публикувано в Общество

Tagged with , ,

Размисли 22.0: патRIOTично

with one comment

Вълнувате се, аз знам. Личи си по профилните ви снимки и патетичните статуси, които публикувате в социалните мрежи.
Патриотично ви е, усеща се във въздуха. Само пиратките липсват.

imag1743_lzn_dxo

Спомням си един трети март, сякаш беше вчера. Тогава и моите емоции вземаха превес над здравия разум, но бързо бяха охладени от Ситуацията. Ситуацията, като ежедневие. Оттогава изобщо не се вълнувам на днешния ден, нито на останалите национални празници, защото си дадох сметка, че свободата и независимостта не ти се дават на гофрирана хартия срещу подпис с паче перо и восъчен печат, а са състояние на духа.

Свободен може да бъдеш в Бристол, Санкт Петербург, Маями, Истанбул и дори Исламабад, ако щеш. Важното е да чувстваш, че може да се довериш на властта на онази територия, на която пребиваваш. Нищо повече. Важно е да си здрав, а не когато идеш в болницата да те делят на пенсионер, обикновен гражданин и VIP гражданин. Важно е като постъпиш в университет (ама не с преписаните отговори от матурата, а с изпит!) да попиваш онова, на което те учат там. Важно е да четеш, да мислиш. Важно е да си честен, а не подлец. Важно е да прощаваш, както е важно да си добре възпитан – това не е предварително дадена характеристика, а придобита такава.

И последно: най-важното е да станеш Човек. Само тогава ще си истински свободен и няма да си зависим от дати като днешните, защото помоему 3 март се изроди от зависимост в принадлежност, но за това в друг текст.

А сега си пуснете „Хъшове“ на Сашо Морфов и поразсъждавайте на трезва глава.

Written by dEnisLaw

03.03.2017 at 12:54 pm

Размисли 21.0: turn out the lights

leave a comment »

Възможно е, напълно е възможно да си изпуснеш ключовете от апартамента в асансьорната шахта или да си забравиш телефона в някое заведение. Както е възможно да се спънеш и да паднеш или пък да забравиш правилото за двойното „н” – случват се тези неща. Но не е възможно да си заминеш от този свят, понеже една лампа е паднала върху колата, в която се возиш и те е убила на място. Всъщност възможно е само в два случая: ако това е сцена от филм на ужасите или ако си в България.

Тежко е да си шофьор в тази скапана държава. Аз лично, докато бях само пътник, винаги гледах в дясното огледало на автомобила и не защото се страхувах да ме возят, а за да съм в услуга на шофьора – четири очи да следят движението е по-леко и по-добре. После и аз станах шофьор и започнах да гледам освен в дясното огледало, но и в лявото; в онова за обратното виждане; в пътя, за да не се преобърна в някоя дупка яма; встрани, за да не ми излезе някой без мигач и т.н. и т.н. А от днес вече гледам и нагоре, за да внимавам за падащи лампи и все по-малко следя пътя.

Не е ирония това, уважаеми читателю, далеч не е ирония. По-скоро е предупреждение: внимавайте като пътувате – не знаете къде ще пропаднете или какво ще падне върху колата ви. И в двата случая може да пострадате сериозно, затова се пазете. Пазете се много от корупцията, от прииждащите води, от лошото здравеопазване и липсата на качествено образование, от оголени жици също се пазете, но най-вече се пазете от падащи лампи.

Много исках снощи да пиша за случилия се абсурд, но се въздържах. Отложих за тази вечер и виждате колко съм пестелив откъм обиди. Защото е безсмислено да нарека онези горе безбожници – те отдавна са спрели да изпитват чувства като срам и неудобство.
По-смислено е да ги призовеш да признаят, че имат вина за нелепата смърт на тази жена.

И пак ви казвам – не е ирония това, абсурд е.

Written by dEnisLaw

06.02.2017 at 11:18 pm

Размисли 13.0: Дивия Изток – престрелки, футбол и други удоволствия

leave a comment »

Току преди два дни летният сезон на морето бе открит и то по какъв начин – с гърмежи, престрелки, ранени и един убит. Типично по балкански, аз лично не мога да се сетя за нещо по-подходящо и тематично от гангстерска война за разпределение на територии. А типично по нашенски, премиерът на страната ни определи случката като „махленска свада”. И как да не е – какво като 40 мутри се разхождат с бронежилетки и пистолети по улиците на курортния Слънчев бряг? Какво като се стрелят един друг през деня и пред погледите на летовниците? Това за нашия премиер може би е нещо нормално, кой знае…

***

Но има и нещо ненормално в цялата тази воняща история и това е бездействието на МВР. Тези дни журланистите задават един реторичен въпрос: „Трябвало ли е МВР да знае, че на територията на Слънчев бряг действа групировка, която извършва рекети?”.
Точно тази думичка рекет наелектризира обществото. Хората, много от тях пострадали, неминуемо се върнаха в спомените си през 90-те години, когато разни дебелаци се разхождаха с бухалки в ръце и абсолютно безнаказано рекетираха собствениците на заведения.
Днес тази дейност продължава да се практикува, но никой не говори и пише за нея, защото станахме „европейци” и не бива да се срамим пред другите държави с такива „махленски свади” (по Бойковски).
Но рекетът „на дребно” е следствие на рекета „на едро”, т.е. имаме една изродена и обърната пирамида на Маслоу, където за мутрите ни – кои във властта, кои не – най-важното е да са нахранени, след това да се сдобият пистолети, след това да осъществят социални контакти със себеподобните си, след това да получат признание в малоумната си среда и на последно място да развият личността си, което никога не се случва.

***

Нека не се лъжем: Слънчев бряг е лаборатория, в която с особена извратеност се експериментира, като се смесват различни вещества: вземаш пипетата и слагаш в колбата 100 капки наркотик, 60 капки проституция и 40 капки оръжие. Разклащаш. Поднасяш над спиртната лампа, която гори с фалшив алкохол. Нагряваш. Веществата се смесват едно с друго. Охлаждаш. Получава се коктейл „Слънчев бряг” – най-доходоносният по морето. За него се бият, стрелят и убиват.

***

Да припомним: точно преди три години BBC излъчи филма на 26 годишната разследваща журналистка Стейси Дули „Booze, Bar Crawls and Bulgaria”, който разказва за пиянските оргии на англичани, отседнали на почивка в… Слънчев бряг. Филмът всъщност не целеше да покаже какви свине са британците, а какво значи да попаднеш на място, на което няма закони – Дивия Изток.
Аз писах за тази гнусотия, припомнете си текста Sunny Beach belongs to me.

***

Но да се разграничим от махленското поведение на едни и мислене на други.
В продължение на един месец светът ще бъде футбол и надявам се не война.
Започна 15-то европейско първенство по футбол Евро 2016 и аз, уважаеми читателю, съм длъжен да ти кажа трите златни правила, които трябва да спазваш следващите 30 дни:
– отпуск може да се пусне и със задна дата;
– винаги купувай +4 допълнителни бири към общата бройка (никога не стига!);
– до тоалетна се ходи само на полувремето.

***

Приятно гледане, наздраве и само наще! Oh, wait…

Written by dEnisLaw

11.06.2016 at 9:04 am

Размисли 6.0: под егото

leave a comment »

Уважаеми читателю, искрено се надявам да знаеш, без новинарските сайтове да ти го напомнят, че днес отбелязваме 141 години от Априлското въстание.
В този ред на мисли се зачудих е ли е възможно да направим една възстановка на подготовката му?

***

И защо не?
Бойчо Огняновци, т.е. смели, наивни мечтатели и влюбчиви глупци има доста, Киряк Стефчовци, т.е. предатели – също, немалко са и чорбаджи Юрдановците – тези гнусни хамелеони, оцветяващи телата и душите си с боята на всяка нова власт.

***

Проблемът е, че не останаха бай Марковци, които да дадат даром черешите си, от които да направим черешови топчета, да ги заложим нависоко и от там да „бием цялата долина“. Та кой луд би отсякъл дървото, от чийто плодове може да изкара я ракия, я някой и друг лев?

И друго: дори и да имаме черешово стебло, нямаме вече кацари като бай Калчо, които да направят оръдието. А ги нямаме, понеже днес, чудно защо, дърводелството се приема за срамна професия.

***

Трето, последно и най-тъжно: няма кой да влезе в образа на Кандов, този така симпатичен герой от „Под игото“. Няма, защото образовани хора у нас почти не останаха…

Written by dEnisLaw

20.04.2016 at 10:34 am