Littera Scripta Manet

Един поглед през по-различен обектив

Posts Tagged ‘думи

Размисли 20.0: претенции

leave a comment »

Януари по традиция е студен, снежен и изпълнен с политическа (а в последно време и обществена) скудоумност и безсрамие.

Наскоро, докато мислех над текст с работно заглавие „Сняг, лютеница и други каши”, Борислав Зюмбюлев (главен редактор на „24 часа”) ме изпревари и написа само „Сняг и лютеница”. За мен остана да ви напиша за кашите, които преди това са били претенции.

Обикновено претендират предимно политиците: кой какво е направил или възнамерява да направи в „името и за благото на народа”. Както цяло тези неща изобщо не се забелязват с просто око и затова блуждаят някъде в сферата на претенциите, че е сторено. А на мен отдавна ми се иска нещо друго: политиците да не казват какво са направили, а да признават какво не са направили. Просто е.
Но претенции напоследък има и самото общество. Претендира да разбира от всичко, да може всичко, да знае всичко, всичко да му е лесно. На думи обаче, макар думите никак да не са лесни.

Аз, примерно, имам претенциите да разбирам от музика (вероятно защото баща ми в един период от работната си кариера беше преподавател по музика), от фотография (пак заради баща ми, който снимаше много и имаше собствена фотолаборатория) и от писане. Писането не съм го наследил нито от него, нито от майка ми (от която пък наследих една наивност да се доверявам на всеки и да помагам на всеки – неща, които в днешния подъл свят не са предимство, а сериозен недостатък), а просто в един момент много ми хареса да подреждам думите и да ги свързвам в изречения. И дори веднъж един професор по реторика ми заяви, че пиша по много интересен и въздействащ начин. Но моите претенции не са, че владея отлично и трите материи, а че разбирам от тях. Защото разбирам от фотоапарати, но не и от камери; както разбирам от китари, но не и от цигулки и т.н.

Но обществото има такива претенции – да разбира от ядрена физика, без дори да знае, че атомът има ядро. Или да разбира от сърдечни операции, а да не знае, че вена и артерия са две различни неща. Или да разбира от политика, без да прави разлика между ляво и дясно. От политика най-разбира обществото, макар напоследък да има претенции да разбира и от футбол, тенис, графичен дизайн и прочее. И спори, спори, спори…, защото и за това има претенции – че умее да печели спорове и винаги да бъде прав.

Иначе думите не са страшни освен, ако не са празни. Тогава идва страшното – когато има словоблудстване и словоизвращение.
Останалото е лесно. И просто.

Advertisements

Written by dEnisLaw

18.01.2017 at 12:15 pm

Мастилени петна

leave a comment »

„…и имаш нужда да пийнеш и да успокоиш сърцето си. Да напишеш нещо, да вкусиш света около теб. Да чуеш музиката“.
– Духи (Herman’s Wolf Band) към Ивайло ‪#‎Noisy Цветков през 1995-та година.

***

Понякога ми се иска да затворя очи и като с гума да изтрия всичко написано с молив.
Друг път пък ми се иска да затворя очи и да ми е тихо… и само на теб да ми мирише.
Но винаги затварям очи и си говоря с теб. Първо спорим, после си прощаваме.
Казвам ти неща, които никога не съм ти казвал.
Говоря си с теб, говори и ти с мен – толкова ли е трудно?

***

Кажи ми нещо, напиши ми нещо.
Написаното – то има смисъл само тогава, когато по ръцете ти са останали следи от мастило или графит.
Думите? Те болят.
Да помълчим заедно.

***

Не ме вини, не те виня.
Аз помня, помни и ти.
И ми кажи нещо или го напиши.
Просто ми се усмихни.

 

 

Written by dEnisLaw

14.07.2016 at 6:00 pm

Публикувано в КУЛТурно

Tagged with , , , ,