Littera Scripta Manet

Един поглед през по-различен обектив

Posts Tagged ‘живот

„Love“

leave a comment »

След два неуспешни опита да изгледам докрай „Любов” на Гаспар Ное, днес най-сетне успях. Преди това обаче изчетох десетки резюмета и „дълбоки” анализи на филмовите критици. Те, както и очаквах, не бяха нищо повече от обичайната доза извъртени клишета като „експлицитни сцени на секс”, „хардкор кадри” и „шведски тройки”.
Никъде обаче не попаднах на мисъл – никой от тези, които прочетох, не бяха вникнали в смисъла на филма, а просто бяха минали отгоре с влажния парцал, за да оберат прахта, но не и да изтрият петната.

Иначе, ако рискуваш да потънеш в мръсотията, „Любов” задъхва и то не със сексуалните си сцени – не, а с посланието, което оставя. Рязък контраст на всичко онова, което сте чели и гледали досега – доброто побеждава, миналото е зад нас, бъдещето е пред нас, надеждите, новото начало и т.н.
„Любов” разбива чекмеджето, в което сте заключили спомените си, за да разгледа онова, което сте забравили там и тактично ви оставя един кибрит – запалете ги, ако искате, ако ли не, изгорете си ръцете, с които недостатъчно сте докосвали.
„Любов” трие с лекота перманентния надпис „минало” и слага началото на нова поредица от въпроси: какво можеше да бъде, ако…?
„Любов“ обърква – това е хаос, подобен на любовта.

Лентата на Гаспар Ное ни хвърля в бездната на неизживяното минало, на дъното на което ни очаква една горчива истина: животът е голяма бъркотия, любовта – още по-голяма.
Но оставя и един много важен съвет: не бива да има трети там, където двама са достатъчни.

Advertisements

Written by dEnisLaw

21.01.2017 at 2:34 pm

Публикувано в КУЛТурно

Tagged with , , , ,

Размисли 19.0: сняг, политика и други каши

leave a comment »

Не съм те забравил, уважаеми читателю, и умишлено чак сега ще ти честитя новата година – в първия що-годе по-топъл януарски ден, защото знаех, че никак няма да ти е до текстове и поздрави при смразяващите температури навън.
Какво да ти пожелая обаче? Мисля, че най-много ще имаш нужда от късмет и здраве, а всичко останало ще постигнеш сам, без мързеливо да чакаш годината да ти го „донесе”.

2017-та тепърва започва и за много хора това е поредното ново начало, макар многократно да съм заявявал, че нищо не се променя на 1-ви януари или в първия понеделник от седмицата. Но нека и така да е – всеки е преценил какво е постигнал и какво не през изминалата година и, надявам се, си е начертал план за новата, по който успешно да върви.
Лично аз изпратих една страшно натоварена, но и много успешна година. Новата за мен ще бъде предизвикателство обаче, защото сменям работата. Работата, заради която загубих изключително ценен за мен човек, но и работата, от която научих страшно много за човешките отношения и живота като цяло. Приемам последните 3 години като много важен за мен урок и вярвам, че ще оставя и добри приятели там. Но… човек не бива да спира на едно място или да се връща назад, а да върви напред, да се бори, да се развива. Време ми е и на мен да продължа и да скъсам категорично въжето, изплетено от нишките на спомените.

Съветвам те и ти, уважаеми читателю, да не спираш – 2016-та години ни показа по болезнен начин, че всичко е преходно, колкото и да ни се иска да бъде обратното и затова нека новото не те плаши.
Когато едно нещо си заминава, друго го замества.
Както ще си замине снегът, който се превърна в предпоставка за грозна политическа игра на обвинения и мерене на увиснали гърди и пишки (простете просташкия ми изказ, но не мога по друг начин да вляза в тона на властта и опозицията) кой е виновен за натрупалия сняг и кой повече чисти и дали изобщо чисти.
Както ще си заминат ГЕРБ и на тяхно място много от нас се надяваме да дойдат новите политически лица, за които Noisy казва, че са agents of change.
Както ще напуснеш една работа, за да започнеш друга.
Както ще изгубиш едни приятели, но ще се запознаеш с други.
Както, когато губиш една любов, друга ще я замести и всичко ще бъде различно – от трепети до чувства.
Както един човек умира, а друг се ражда.
Както…
Нещата от живота – ти решаваш как да ги преживяваш.

Стъпвай смело, пожелавам ти успех!

Written by dEnisLaw

12.01.2017 at 7:12 pm

Размисли 15.0: логика-случайност

leave a comment »

Читателю,

Замислял ли си се (аз често го правя) за връзката между логиката и случайността? Има ли я? Какво би представлявала, ако съществува? Дали има собствен образ и аромат?
Въпроси като тези често ме карат да се въртя до късно в леглото и да размишлявам над тях.

Ето, да речем, септември – той винаги се пада между месеците август и октомври и в това няма нищо случайно. Много неща се случват тогава – следвайки логиката, лятото си заминава и идва есента; старата учебна година е свършила, но новата чука на вратата; едни познанства и любовни трепети приключват завинаги, но други ги заменят. Това последното невинаги върви по маркирания от логиката път и често излиза встрани от банкета, навлизайки в дебрите на случайността.

В ръцете ми преди години съвсем случайно попадна една китара, а след нея фотоапарат и сетне бял лист с химикал. И така напълно логично след това се родиха песен, снимка и текст. След тях други и други, и други.
Връзка: случайност – логика; логика – случайност.

Както е логично да чертаеш плана на живота и да се стремиш да го следваш, но случайно нещо се случва и това променя целия ти светоглед. Както е логично да вярваш на човека до себе си и случайно той да те предаде. Както е логично първо да се влюбваш и после обичаш и съвсем случайно да се случи да обикнеш и чак после да се влюбиш (както все се случва при мен).

Читателю, това са нещата от живота и те се случват независимо дали ти си несъгласен с тях (защото логиката ти диктува друго) или нямаш нищо против да ти се случат (понеже случайността ти шепне в ухото, че в неизвесността се крие голяма доза очарование). Тънкостта е да съумееш да балансираш върху въжето между спомените и очакванията. Или както по-горе стана дума: между логиката и случайността.

Септември е, ти майстор ли си на тази игра?

Written by dEnisLaw

02.09.2016 at 8:18 pm

Размисли 14.0: казах, чухте, знаете, съдете!

leave a comment »

Някои мои мисли от средата на юни докъм средата на юли. За едни интересно, за други не – дано да си от първите.

***

Юни.
*Silence is better than bullshit – реших да си направя социална почивка за известно време.
*Европейското по футбол нито ми е европейско, нито интересно.
*Глупости.
*Излъгах. Излъгах още веднъж. Бях искрен до болка. Отново излъгах.
*Мислих дълго. Оказа се, че да лъжеш е доста лесно и удобно особено, ако преглътнеш морала си с глътка бяло вино. Или червено.
*Мисля да спра да лъжа – това не съм аз.
*Мисля да продължа да лъжа – това отново не съм аз, но е по-лесно.
*Факсът в офиса звънна. Всички сме изненадани и се озъртаме плахо.
*А, да, офисът…
*На път съм да направя нещо, което е против принципите ми.
*Направих го. Не се чувствам гузен, дори напротив – светът е несправедлив и гнусен, а аз не мога да продължавам да бъда гостоприемник.
*Животът, оказва се, е връзки и късмет. Но най-вече връзки.
*Ctrl+S
*Редактирай. Не го прави.
*Купих си часовник – помъдрях или остарях?
*Оставам с впечатлението, че за българските депутати понятието „българи зад граница” се отнася само за онези, които са в Турция…
*Изумяват ме хората, които могат да напишат голям текст, но да не кажат нищо с него.
*The O.C. – отново и отново!
*Не виждам проблем в това да слушам Placebo.
*Защо хората на изкуството винаги са влюбени до болка в леките жени?!
*Младостта е единственият порок, който се променя с времето.
*Простотията не е за кратко, тя е завинаги.
*Когато единственото чувство, което е останало в теб, е самотата…
*Само онзи, който си е порязвал пръста на капачка от бира, знае колко боли любовта.

***

Юли.
*Толкова го чакам този месец!
*Noisy, айде, моля ти се, издай българският GQ – родните парвенюта имат крещяща нужда от нещо, което да ги упътва по модната магистрала.
*Мисля си за отпуска и почивка – от простотията и други човешки пороци.
*Мисля си и за друго: щастието за едни често се оказва статистика за други.
*Ambition makes you look pretty ugly. Кicking, squealing Gucci little piggy.
*Да се влюбиш на инат и насила в някого, за да забравиш другиго, е безмерна глупост, каквото и да си говорим.
*Всеки път, когато натискам бутоните Publish/Tweet/Send получавам по една лека екстрасистола.
*Ако при Борисов 1.0 бяха най-безсмислените министри, то при Борисов 2.0 са най-ненужните.
*Another night unfolds over Old Sofia.
*Само у нас е възможно да вдигнат цената на нещо, което все още не съществува.
*Life’s full of exits…
*Табелите при влизане в София трябва да са жълти и на тях да пише: „Столицата е в цялостен ремонт”.
*Да поразсъждаваме заедно над една несправедливост: както често се получава, очакванията имат злощастната участ да бъдат спъвани отзад от предателствата (ако трябва да използваме футболни метафори, за да сме в тон с европейското), а съдията на живота удобно си затваря очите за такива нарушения, вместо да ги наказва с картони – жълти или червени.
*Току разбирам, че Вежди Рашидов – този, помоему, така неприятен опортюнист, бил посъветвал журналиста от БНТ Георги Ангелов „да не иронизира толкова често държавата, на чиято ясла е и неговата заплата“. Рашидов, имайки склонността да бълва от време на време по някоя и друга дивотия, досущ като някои негови съпартийци, разби сякаш за миг градения с години „демократичен“ мит, че властта не диктува „модата“ в медиите. Туше!
*Понякога ми се ще и аз да заключа като Агатон (древногръцкият поет на трагедията в Древна Атина – знаете, когото сам Платон е увековечил в безсмъртния си „Пир“):
„Човек би рекъл с право: вероятно е да стават и невероятни работи“, но отдавна нищо не може да ме учуди в нашата държавица…
*Ставам преди изгрев и чета „Реторика“ на Аристотел, за да се почувствам и аз поне малко философ.
*В края на тази седмица трябва да се радвам много, а в края на другата – още повече. Да видим.

***

Казах, чухте, знаете, съдете! (по Лизий, „Срещу Ератостен”)

Written by dEnisLaw

11.07.2016 at 8:14 pm

Публикувано в Общество

Tagged with , ,

Размисли 12.0: True North

leave a comment »

Колко личен може да бъде един текст?
Този е провокиран от един въпрос, който тази сутрин мой приятел ми зададе: „Ожени ли се вече, или още ти е лек животът?”
Не съм, отвърнах, и се замислих, че в стремежа да ми направят зло, всъщност ми направиха добро.

***

Има и такива, които съветват да бъдем добри към другите, защото „…and in the end, the love you take is equal to the love you make”, както пее McCartney.
Но от друга страна пък hearts are meant to be broken.

***

Не знам дали съществува Съдбата или дали нещата се случват в правилния момент, който търпеливо трябва да изчакаш, но разбрах друго – онова, което моят приятел ми каза тази сутрин: „Много е важно след депресия да попаднеш на човек, който може да те насочи в правилната посока. True North – вървиш напред, а не назад”.
Осъзнах, че напразно съм се мъчил през цялото това време, както си дадох сметка, че не си е заслужавало да се извивам в гърчове заради миналото – болезнено, лъжовно и греховно, нито да поемам върху себе си вината на друг. You’ll never change what’s been and gone.
И така, почувствах се като глупак. Но все пак не умрях на място и никой друг не пострада, така че оцелях в тази битка и продължих войната.

***

That’s the day I throw my drugs away – cure for pain.
Спрях да се връщам към болезнените спомени – не ги изтрих в признак на слабост, просто стоя далеч от тях. И стъпвам напред. Запознавам се с нови хора, говоря с тях. Понякога с непознати можеш да си кажеш много повече, отколкото с познати – има особен вид очарование в това.
Но пак съм си аз и всеки е себе си – човек не може да избяга от същността си. Болната душа, лутаща се сред отломки от спомени, си остава счупена завинаги. Можеш да смениш интересите си, приятелите си, името си дори, но завинаги ще останеш онзи човек, който винаги си бил – добър или зъл.

***

Аз съм добрият.
И добрият тон и възпитание ме задължават да отвърна с благодаря за всичко, на което ме научиха, но и да не го направя заради всичко, което ми сториха.
Аз съм като милиони други по този свят – между чука и наковалнята, където най-много боли.
I am your monster ego. I am the slap in your face.
А всичко това нямаше да се случи, ако от сърце бе изречена една единствена думичка.

***

Извинявай.

Written by dEnisLaw

05.06.2016 at 12:51 pm

Публикувано в Общество

Tagged with ,

MR 73 (The Last Deadly Mission)

leave a comment »

 

 

MR 73 е филм на френския режисьор Оливие Маршал и е базиран по действителен случай.
В лентата майсторски са преплетени различни човешки съдби, които са обединени от едно нещо – всеки от героите крие тежко минало, с което все още се бори и не съумява да преживее.

– Пиян си, сутринта…?

MR 73 е личната драма на всеки един от нас: добрият, който е изгубил вярата си и се е отдал на алкохола, опитвайки се да преглътне мъката, утаила се на дъното на бутилката; красавицата, която е поставила личните си проблеми над всичко останало и наказва близките по особено болезнен начин от страх самата тя да не бъде наказана; горделивата дама, която е влюбена в добрия, защото вижда в него сродната си душа, но живее с лошия, но богат побойник; злодеят, който се опитва да изкупи престъпните си грехове, като се отдава на вярата в Господ.

– Не съм искала това да се случи…
– И аз не съм искал това да се случи, но се случи…

MR73 е сложна симбиоза, в която са засегнати темите за алкохолизма, вярата, вината, греха, егоизма, лъжата, прошката, отмъщението, възмездието.

– Ти вече не си полицай, не го забравяй.
– Не съм забравил нищо от миналото.

MR 73 е филм за силата, която отнемайки един живот, дарява друг…

– Остани, ако искаш…
– Не съм от добрите момчета, знаеш това.
– Какво е всъщност „Добър човек“?

Written by dEnisLaw

05.03.2016 at 3:27 pm

Размисли 2.0: decluttering

leave a comment »

Трудно ми е да преценя кое определение би подхождало по-правилно на декември – месецът на недоразуменията или месецът на абсурдите, но май по-скоро е второто. А в същото време той (декември, де) е толкова безснежен, че чак да те заболи, че няма поне малко сняг, който да затрупа ненужния кич и дупки по улиците, та да не дразнят излишно човешкото око.

Аптеки, които обявяват коледни промоции и 50%-ви намаления на лекарства по празниците; Пламен Марков, който дава интервю по повод съдбата на ЦСКА от известен чалга клуб (да, правилно прочетохте – от чалга клуб!); пропадналата нова отсечка на магистрала „Тракия”, винетките, минетките и т.н.; пропадналата съдебна реформа, пропадналите останали реформи, циркът РБ – ГЕРБ и почее – това са все неща в подкрепа на горното.
И докато все още сме на тема „кабинет”, ето ви един класически пример за силогизъм:
– голяма предпоставка: всички от РБ са с Бойко;
– малка предпоставка: Петър Москов е от РБ;
– извод: следователно Петър Москов е с Бойко.

Счупи ми се телефонът и изгубих абсолютно всичките си номера. Не ме е яд, приемам го като някакъв вид съдбовен decluttering. Философски погледнато това е знак, че трябва да обърна гръб на миналото, което и без това беше непоносимо тежко и крайно лъжовно за мен в един определен период.

Много е интересно да гледаш силно фрустриран човек отстрани. Наблюдаваш го как преминава през фазите на агресия, депресия и апатия.

И все пак: най-доброто този месец е Res Parvae XVII: Dismaland  на Noisy Цветков и „Внимание” на Остава.
Всъщност това е най-доброто изобщо за 2015-та година.

Written by dEnisLaw

16.12.2015 at 7:46 pm

Публикувано в Общество

Tagged with ,