Littera Scripta Manet

Един поглед през по-различен обектив

Posts Tagged ‘избори

Размисли 24.0: лъжи по време на избори

leave a comment »

Ще съм откровен с вас: преди много се вълнувах от парламентарните избори, а днес – никак. По всяка вероятност това е защото започнаха да се провеждат през 4-5 месеца и цялото им очарование се изгуби. Надеждата в партиите – също.

Още си спомням първия път, когато отидох да гласувам. Преди това нямах търпение да се сдобия с правото да упражнявам своя изборен глас и броях месеците. После така ги броях в казармата. Чувствах се като Алековия герой Иван Граматиков – станал рано, изпълнен с надежди, с вяра в бъдещето… едно усещане на гордост, на патриотизъм ме изпълваше по пътя към „тъмната стаичка”. Вълнувах се много и бях малко уплашен – с такова чувство си лягаш за първи път с момиче. По всяка вероятност и момичетата изпитват същото – и когато са гласували за пръв път, и когато са изгубили своята девственост.

Но по темата, защото се отплеснах.
Трагедията на тези избори няма да бъде в това, че след тях ще отново дойдат ГЕРБ или БСП на власт, ще последват нови протести и нови избори наесен.
Трагедията вече е налице и се нарича изхабен политически обет, т.е. партиите обещават онова, което трябваше вече да бъде направено преди повече от 20-на години, да речем.

Как да не ги ненавиждаш – леви, средни, десни; червени, сини, жълти, лилави? Сменят политическата си принадлежност и убеждения през мандат, само обещанията им остават същите. Като хамелеони са – напасват се според ситуацията.
По-малкото зло е химера, съгласете се с мен. Аз не ви карам да не гласувате, разберете. Карам ви да излезете на улицата в миг още, след като не спазят обещанията си. Повярвайте на следващите и пак ги свалете от власт веднага, след като ви излъжат. Те разчитат, че беден народ се управлява лесно, вие разчитайте на това, че гледните са най-опасни.

Аз няма да участвам в тази битка, защото държа да остана честен със себе си и останалите около мен – тези, които оцеляха.
Аз не се интересувам от тях точно толкова, колкото и те не се интересуват от мен.
Аз не съм Дон Кихот и те не са Вятърните мелници.
Аз не съм Гарп на Джон Ървинг и не искам в моя свят всички да са безнадежден случай.
Аз съм Федър, героят на Робърт Пърсиг – изкачих планината на познанието, разбрах кой какъв е и вече мога да сляза в измамната долина без да се притеснявам, че някой може да ме подмами с плоските си обещания.

До скоро – до следващите избори и текст.

Advertisements

Written by dEnisLaw

25.03.2017 at 7:05 am

Размисли 18.0: следизборно

leave a comment »

Тази седмица, уважаеми читателю, ще се помни дълго и още как. Тя е, така да се каже, седмицата на следизборните сръдни и на съдебните призовки – и двете до немай къде забавни и измамни, досущ като фокусничеството.

Онова, че Бойко е сърдит посвоему за всичко на всеки отдавна вече не е новина, ако трябва да иронизираме един негов бивш почитател и дори не си заслужава да отделяме и две изречения за него, камо ли пък мисъл.
По-интересното е друго и това не е, че разни там министри са викани в прокуратурата, а че прословутото саниране, за което аз в продължение на почти 2 години подпитвах докъде е стигнало, изведнъж спря. Временно.

Санирането на сгради, досущ като логиката, е вид надграждане – първото физически, второто мисловно. Временното спиране на програмата за саниране след оставката на Бойко трябва много сериозно да ви притеснява и да кара лампата на мисълта ви да пулсира в кърваво червено.
Временно докога? До предстоящите предсрочни избори, когато Създателя ще се върне за сетен път начело на държавата, но вече по един категоричен тоталитарен образец? Е ли е нужно да изпадаме в ситуация на онези „мъдри” напътствия, които приписват на любимия педагог на Сталин Макаренко „Ако не знаеш – ще те научим! Ако не можеш – ще ти покажем! Ако не искаш – ще те принудим!”?
Извинете ме, но когато ме учеха на политически имидж заканите не бяха средство, чрез което да спечелиш електората на своя страна освен, ако не направиш крачка встрани към теориите на Чомски, който пък никак не те съветва да правиш точно така, а да ги изучиш добре, за да може умело да ги избягваш занапред.
Извинете ме още веднъж, но това е директна заплаха: ако ни изберете отново, санирането ще продължи; ако ли не – мръзнете, т.е. един вид жалка препратка към гладната Виденова зима. С две думи: политическа немощ.

***

Иначе нещата (и политически, и не само) отдавна напомнят една мисъл на Тургенев, когото искрено се надявам да продължавате да преоткривате в четене: „Слово „завтра” придумано для людей нерешительных и для детей”. С тази разлика, че днес успешно може да заменим думата утре с понеделник.

***

В крайна сметка ще преживеем и следващите, които отново по същество ще са старите, и онези след тях, които ще са предните, и пак старите, и пак тези преди тях. Кръгче!
Но ще ги преглътнем – кога с вино, кога с вода, защото сам Флобер умно е заключил, че всичко се износва, дори мъката.

***

И така.

Written by dEnisLaw

23.11.2016 at 9:30 pm

Размисли 16.0: предизборни съмнения

leave a comment »

Уважаеми читателю,

Прилича на пазар на политически послания и няма да сбъркаш, ако го наречеш точно така.
Изборите у нас отдавна заприличаха на сергия, на която мошеници с писклив, но убедителен гласец предлагат развалената си стока – я мухлясал домат, я наяден от мишки боб, я вкиснато вино или разредена с чешмяна вода ракия. Не ти издават касов бон като гаранция за стоката и го карат на доверие – ти ми дай парите си, пък аз ще ти обещая. Така на драго сърце и с широка ръка обещават сигурност, работа, реформи. Особено реформи.

Очертават се най-гнусните избори в новата ни история, т.е. еманация на онази безсрамна афера Костинброд и поради тази причина – или може би тъкмо заради тази причина – трябва да се гласува. Въпросът е за кого?

Тези избори, читателю, страдат от два неизлечими синдрома – този на демокрацията и този на по-малкото зло. Защото, съгласете се с мен, демокрация и задължителен вот няма как да битуват в едно изречение, първо и второ, злото често съвпада с представата ни за съвършенство.

И понеже след изборите най-малко ще ми се пише с метафори, ето ви една гледна точка, крайна като мисъл на Киркегор: тези избори силно ще напомнят електронната игра Mortal Kombat, но с тази разлика, че Началника няма да ти вземе душата, както прави Shang Tsung, а ще ти вземе гласа – изборния и изобщо.

Нека се върнем в самия пункт – изборът. Той прилича много на „Чумата” на Камю: може да се разболеем от пропагандата и да разсеем заразата на идеологията, но може и да бъдем внимателни и силни и да не попаднем в центъра на епидемията – от нас зависи. Защото, както самият философ твърди, вроденото е микробът, останалото – здраве, честност, морална чистота, ако щете – е резултат от волята, която не бива никога да отпада“ .

Written by dEnisLaw

15.10.2016 at 2:13 pm

Публикувано в Общество

Tagged with , ,

The Ides of March

with one comment

Предстоящите президентски избори в САЩ, при които има далеч повече прозрачност (уж), отколкото преди предстоящите такива у нас (там поне кандидатите са ясни, а не както тук – партиите ежедневно увъртат и отлагат да съобщят кой ще е кандидат, а с това и постоянно разочароват в очакванията електората си), са един чудесен повод да представя на вниманието на уважаемия читател един изключително качествен и не знам защо толкова недооценен (едва 7.1 оценка в IMDB) от критиците филм.

The Ides of March на режисьора Джордж Клуни проследява политическата кариера на младия имиджмейкър Стивън, който се сблъсква с неподозирани задкулисни игри и заговори в хода на президентската кампания.

Според римския календар мартенските иди са денят в средата на месеците март, май, юли и октомври.
На 15 март 44 пр.н.е. заговорници убиват римския диктатор Гай Юлий Цезар, макар няколко дни преди това (според древногръцкия историк и среден платонист Плутарх) авгур Тит Вестриций Спурина да предупреждава Цезар с думите „Пази се от Мартенските иди!” („Cave Idus Martias“).

Днес този израз е синоним на предстоящо нещастие, а как ще се развият президентските избори и в САЩ, и у нас – предстои да разберем.
Дотогава може да се насладите на филма, приятно гледане.

Written by dEnisLaw

28.07.2016 at 4:39 pm

Публикувано в Общество

Tagged with , ,

Mos maiorum

2 коментара

Неистините. Или по-право: истините.

Изборите, като пълен провал. Помоему такива са и останалите, които са провеждани последните 70-тина години у нас. След тях лъсна прикритата истина: демонстриращият сила най-често се оказва слаб – когато не можеш да бъдеш честен, лъжеш; когато не можеш да си искрен, мамиш; когато не можеш да признаеш провала си, манипулираш.

Моралът: него отдавна го няма. Преди доста години още Чудомир е прозрял, че „Който гледа надолу – мисли за голо”, т.е. да се правиш на скромен днес е безсмислено – кой ли ти вярва?

И пак за морала: mos maiorum.

Тези дни се шири един екзистенциален въпрос: кое е по-правилно (забележи правилно, а не важно!) да празнуваме – Хелоуин или Денят на народните будители. Този въпрос е велик в своята несложност и не заслужава дори да се коментира, извинете ме.
Колкото до будителите: дали си ги спомняме, дали все още ги има и ако да, кои точно са те, за това – скоро. Дотогава четете Юго, а може и Юнг.

Written by dEnisLaw

30.10.2015 at 8:05 pm

Размисли 1.0: по избори

with one comment

В деня за размисъл, бидейки крайни реалисти, а не идеалисти и мечтатели като Иван Граматиков (наивният до глупост герой на Алеко от „Бай Ганьо прави избори“), трябва да признаем веднъж и завинаги едно: иронията не се крие в това, че няма за кого да гласуваш, т.е. всички са маскари (по Ганьовски), а в това, че периодично през няколко години ти определят ден, в който ти е позволено (поне засега!) да размишляваш.
И с това сякаш се изчерпва целият трагизъм на недоразумението наречено български избори.

Isn’t it ironic… don’t you think?

Written by dEnisLaw

24.10.2015 at 10:05 am

Публикувано в Общество

Tagged with , , ,

Маски и роли

with one comment

Вчера, на път за обичния ми журналистически факултет, се отбих в кафенето на фармацевтите. Вътре преподавател се възмущаваше на висок глас от някакви административни неуредици. В същия момент влезе чистачката и му каза: „Чак отвън се чуваш как крещиш, ама тука – в кафенето. Горе, пред началниците, не смееш да се обадиш!”.
Замислих се колко е права. Замислих се колко много са онези, които „търсят” правата си по различни институции, колко много са онези, които правят бунтове и революции, колко много са онези, които свалят правителства. Но там – на масата, в кръчмата. А на останалите, които наистина се борят за правата и свободата си, се гледа с лошо око – като към предатели.

Не отдавна слушах един човек, който не криеше неприязънта си към структурите на Държавна сигурност. И докато остро критикуваше апарата, съветваше непрекъснато да влизаме в роли. Случи се така, че след два месеца името му лъсна точно в документи, които го представиха именно като агент на Държавна сигурност. Тогава разбрах, че пред нас е бил влязъл в поредната си роля – на десния избирател. Защото по-голяма част от днешното общество е дясно ориентирано. Или поне така ми се иска да бъде. Дясното днес е правилното, важно беше да се представи като такъв и поради тази причина беше сложил синя маска върху червеното си лице.

Животът често ни поднася такива разочарования. Срещаме ги в спорта (сред корумпирани съдии и футболисти), в здравеопазването (където все по-често трябва да дадеш, за да ти помогнат), в образованието (където рушветът е издигнат на пиедестал), но най-вече при любовта, работата и политиката.
Всъщност политическата клоунада започна отново – пропагандната машина е включена и по медии и билбордове отново ни съветват хора, надянали маски на лицата си. Всички те, почти без изключение, са особен вид непохватни търговци, защото от 20 и няколко години насам се опитват да ни пробутат една и съща фалшива стока с типичната си липса на търговски нюх и нулева креативност – нови работни места и по-високи доходи.
Точно поради тази причина избирателят вече не иска да избира – няма кого, а няма и защо. Няма за кого, защото повечето са бивши агенти, партийни секретари и синове на номенклатурчици, представящи се за демократи. Няма защо, понеже тавтологичността на лъжите им за пореден път ще опише окръжност. Преди години имаше една партия, която рискува да заложи на новите лица и по този начин съумя да инжектира живителна течност във вените на политиката ни. Отчасти успя, защото спечели голямо обществено доверие. Днес сме свидетели на появата на нови партии и коалиции. Някои от тях са чисто недоразумение, други оставят впечатление за можещ колектив. Няма как – и при вторите има някой бивш, който наднича иззад маската си. Работата е в това дали ще му позволим да влезе в роля. Защото, ако го допуснем, отново ще се озовем в онзи порочен кръговрат: от масата (където е пълно с „революционери“ като преподавателя от първия абзац) – на работа (където отново стиснали зъби ще мълчим и търпим) – пред урните (където ще гласуваме не водени от разума си, а от злобата си).

Written by dEnisLaw

07.09.2014 at 2:45 pm

Публикувано в Общество

Tagged with , , ,