Littera Scripta Manet

Един поглед през по-различен обектив

Posts Tagged ‘книги

Размисли 7.0: PRламентарни игри

leave a comment »

Нека започнем оттам: на 23 април се отбелязва международният ден на книгата и авторското право.
По традиция винаги съм писал по нещо и тук, и в клуб „Тъпак“, но тази година ще се огранича само с един цитат от любимата моя детска книжка „Аз, баба, Илико и Иларион“ на грузинския писател Нодар Думбадзе.

Чети, чети, че инак прост ще си останеш!

***

За контраст: към горното ще добавим долното, т.е. горницата – умът, като пълна противоположност на долницата – задникът.

***

И така: билетчето за градския транспорт в столицата поскъпва с цели 60%.
Тази фундаментална глупост дори не си заслужава да се коментира, затова карам нататък.

***

Ситуацията „ние ги хващаме, но и ние ги назначаваме“.
Последният месец „изгърмяха“ немалко шефове на различни агенции заради корупция. Управляващите с възторг се тупат в косматите гърди ала „Булгар, булгар!“ (по Ганьовски), но забравят, че без тяхно съдействие тези пионки няма как да се домогнат до ръководни постове, т.е. гнило има не само в Дания.

Следователно трябва да признаем следното: властта сама нарежда корумпираните пешки върху шахматната дъска на обществените поръчки (и не само), а след това удобно ги жертват в името на обществената заблуда.

***

Ето ви и още една простотия: задължителното гласуване.
Тук, без да се налага да ви цитирам Платон, сами трябва да се досетите, че „задължително гласуване“ и „демокрация“ няма как да битуват в едно изречение.

***

Слави?
Не бъдете глупави и си спомнете, че мнозина казваха и за Волен Сидеров, Николай Бареков и Валери Симеонов „Не го харесвам, но в случая е прав“.

Хайде, моля ви, разсъдете сами, че такива като горните са прави само и единствено тогава, когато им е удобно да бъдат такива, защото единственото, което искат, е да получат покана за VIP клоунадата наречена „български парламент“.

***

„Без коментар“ е най-правилният коментар за днешното управление, уви.

Advertisements

Written by dEnisLaw

23.04.2016 at 5:04 pm

22-та заподозрени

leave a comment »

По-долу съм публикувал списък с произведенията на автори, чийто творби са оставили трайни впечатления у мен. Номерирането от 1 до 22 не би трябвало да се приема като подредба по места. Напротив – има творби, които са на по-задна позиция, но които съм препрочитал много повече пъти от тези, намиращи се в началото на класацията. От друга страна обаче, отредил съм по-първите места на моите най-любимите творби.

Заглавието, разбира се, е шега. Авторите на тези литературни шедьоври, оставили своето в историята, няма как да бъдат заподозрени в каквото и да е било престъпление. Единствената им вина като че ли е тази, че са притежавали онази дарба, която е успявала да накара перата им да напишат такива книги, които човечеството е „осъдено“ да помни завинаги.
Думите отлитат, написаното – остава.

И така: ето го и моя списък с 22 любими произведения, подобно на онзи на Франсис Скот Фицджералд.

  1. „Записки от мъртвия дом” – Фьодор Достоевски
  2. „Братя Карамазови” – Фьодор Достоевски
  3. „Деветдесет и трета година” – Виктор Юго
  4. „Приключенията на добрия войник Швейк” – Ярослав Хашек
  5. „Парижката Света Богородица” – Виктор Юго
  6. „Идиот” – Фьодор Достоевски
  7. „Престъпление и наказание” – Фьодор Достоевски
  8. „Ана Каренина” – Лев Толостой
  9. „Мъртви души” – Николай Гогол
  10.  „Фермата на животните” – Джордж Оруел
  11.  „Правилата на мистър Джоунс за модерния мъж” – Дилън Джоунс
  12. „Колимски разкази“ – Варлам Шаламов
  13. „Архипелаг ГУЛАГ“ – Александър Солженицин
  14. „Дрога” – Уилям Бъроуз
  15. „Фактотум” – Чарлз Буковски
  16.  „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет” – Робърт Пърсиг
  17.  „ Параграф 22” – Джоузеф Хелър
  18.  „ Пилето” – Уилям Уортън
  19.  „По пътя” – Джак Керуак
  20.  „Плексус” – Хенри Милър
  21.  „Под игото” – Иван Вазов
  22.  „Морски труженици” – Виктор Юго

Written by dEnisLaw

26.08.2013 at 5:07 pm

Публикувано в КУЛТурно

Tagged with ,

Неграмотността: начин на употреба

leave a comment »

Има нещо, което много ме притеснява в днешно време – нарича се повсеместна неграмотност. Тя е страшен бич за съвременните деца и родители, защото не е предварително дадена характеристика, а придобита такава. Всички ние имаме вина за разпространението й. Вчера излязоха данните от проучването на организацията „Заедно в час”. Оказа се, че 41% от децата до 16 годишна възраст у нас са неграмотни. Тази статистика разби на пух и прах мита, че ние сме едни от най-начетените, най-грамотните на света. Данните са повече от притеснителни, тъй като те дават реална представа за това, колко много сме паднали морално. А вина, както казах, имаме всички: от родители (които нямат време да се занимават с ограмотяването на рожбите си) до деца (които се ужасяват при споменаването на думата книга).
Споменах за книгата. Нейната неумираща и вдъхновяваща сила се отбелязва на 23 април – тогава е международния ден на книгата и авторското право. Споделям този факт не заради друго, а защото тази седмица във фейсбук витае твърдението, че именно сега (септември) е международната седмица на книгата. Потребителите масово цитират петото изречение от 54-та страница на книгата до себе си. Смея да твърдя, че за някои от тях това е първото разлистване на книга от ученическите им години. Изобщо малко се чете в тая държава. Изненада ме обаче друго – сред фейсбук приятелите ми има изключително грамотни, ерудирани и начетени. Хора, които са надарени природно с висока интелигентност, хора с положение и висок обществен статус, хора, които се предполага, че са изчели десетки книги повече от всеки друг. Не, те също бяха заразени от общия вирус, който в интернет е известен с името с meme. Обидно ми е, че такива хора трябва да са коректив, еталон, а те се подведоха по останалите. Ето така неграмотността става повсеместна. По този повод мой приятел по туитър вчера написа, че хората следват някаква нова максима и я приемат за вярна: „във фейсбук написаха” измести „по телевизията казаха”. Фейсбук се превърна в първоизточник на новини. Често самите журналисти следят страниците и копират „новините” от там, а също толкова често се и излагат пред читатели и зрители, защото както казва моят бивш главен редактор: „новините са навън, а не в интернет”.
А иначе идеята на meme вируса е неясна – има го по форуми, в туитър и къде ли още не, но пък целта се постига – спомага за покачване нивото на повсеместната неграмотност.
А преди толкова много години Чехов го е казал: „Не пиши, когато няма какво да напишеш”…

Written by dEnisLaw

26.09.2012 at 7:19 am

Публикувано в Общество

Tagged with ,