Littera Scripta Manet

Един поглед през по-различен обектив

Posts Tagged ‘литература

22-та заподозрени

leave a comment »

По-долу съм публикувал списък с произведенията на автори, чийто творби са оставили трайни впечатления у мен. Номерирането от 1 до 22 не би трябвало да се приема като подредба по места. Напротив – има творби, които са на по-задна позиция, но които съм препрочитал много повече пъти от тези, намиращи се в началото на класацията. От друга страна обаче, отредил съм по-първите места на моите най-любимите творби.

Заглавието, разбира се, е шега. Авторите на тези литературни шедьоври, оставили своето в историята, няма как да бъдат заподозрени в каквото и да е било престъпление. Единствената им вина като че ли е тази, че са притежавали онази дарба, която е успявала да накара перата им да напишат такива книги, които човечеството е „осъдено“ да помни завинаги.
Думите отлитат, написаното – остава.

И така: ето го и моя списък с 22 любими произведения, подобно на онзи на Франсис Скот Фицджералд.

  1. „Записки от мъртвия дом” – Фьодор Достоевски
  2. „Братя Карамазови” – Фьодор Достоевски
  3. „Деветдесет и трета година” – Виктор Юго
  4. „Приключенията на добрия войник Швейк” – Ярослав Хашек
  5. „Парижката Света Богородица” – Виктор Юго
  6. „Идиот” – Фьодор Достоевски
  7. „Престъпление и наказание” – Фьодор Достоевски
  8. „Ана Каренина” – Лев Толостой
  9. „Мъртви души” – Николай Гогол
  10.  „Фермата на животните” – Джордж Оруел
  11.  „Правилата на мистър Джоунс за модерния мъж” – Дилън Джоунс
  12. „Колимски разкази“ – Варлам Шаламов
  13. „Архипелаг ГУЛАГ“ – Александър Солженицин
  14. „Дрога” – Уилям Бъроуз
  15. „Фактотум” – Чарлз Буковски
  16.  „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет” – Робърт Пърсиг
  17.  „ Параграф 22” – Джоузеф Хелър
  18.  „ Пилето” – Уилям Уортън
  19.  „По пътя” – Джак Керуак
  20.  „Плексус” – Хенри Милър
  21.  „Под игото” – Иван Вазов
  22.  „Морски труженици” – Виктор Юго
Advertisements

Written by dEnisLaw

26.08.2013 at 5:07 pm

Публикувано в КУЛТурно

Tagged with ,

Няма такъв театър

leave a comment »

Преди време, преди няколко години, гледах „Чайка” по Чехов на Крикор Азарян. На сцената – само звезди: Иван Радоев, Анастасия Ингилизова, Иван Ласкин, Иван Бърнев и Александра Сърчаджиева; в залата – полупразно, досущ като в малките български градове.

Малко след това великият режисьор ни напусна. Остави след себе си обаче повече от 100 спектакли, сред който личат автори като Шекспир, Пинтър, Дуковски, Ердман, Распутин, Уилямс, Гогол и Чехов. Чехов, на когото Азарян винаги се е възхищавал. Напусна ни, а имаше толкова много уроци, които да ни предаде за живота… Тогава осъзнах, че губим театъра; губим онзи храм, където актьорите изповядват греховете си, а ние ги гледаме от полупразните зали. Губим и себе си, защото напоследък страдаме от липса на културен избор.

Пиша тия редове с болезненото усещане, че ние всъщност изобщо нямаме култура. Никаква. Голямата ни мъка е, че сме самотни, а нашият персонаж е ранен смъртоносно. Рани го геенската смрад от изпотената небръсната подмишница на простащината и чалгата. Чалгата, за която професор Азарян казваше, че прави човек да изглежда глупав и елементарен, защото при нея нещата са лесни и прости. Чалгизирахме театъра така, както чалгизирахме футбола, здравеопазването, образованието и политиката. В театралните зали, измежду онези, дошли да се насладят на онзи висш пилотаж на думи и игра, се мяркат и нечестивци. Някои от тях доказват социалния си статус с маркови дрехи, други са с телефони в ръце и пишат ли пишат по социалните мрежи. Те не са в залата заради самия театър, а за да съобщят къде се намират в момента. Някак си стана модерно да натрапваш на хората около теб личния си живот – къде си, какво правиш, с кого го правиш. Да знаят останалите, че не само пиеш кафето си, но го пиеш в  някой мол, в лоби бара на скъп хотел, на плажа и прочее; да разберат, че четеш Достоевски, Толстой или Тургенев, въпреки че не ги разбираш. А върхът на еманацията е когато отидеш на театър. Може нищо да не знаеш за постановката, която се играе, но важното е, че посещаваш културни мероприятия. Важно е за ранимото ти его.

“Колко силни и велики да са някои, с течение на годините всичко се променя, а животът се променя сякаш не сме го живели.”                                                                                                                                                                                         Крикор Азарян

Иначе днес честваме международния ден на театъра. И ако нямаш възможност да посетиш някоя постановка довчера, може да попрелистиш някоя и друга книга  – въпрос на вкус и културен избор. Защото и книгите, досущ като театралната игра, не само се гледат или четат, но се и разбират.

Written by dEnisLaw

27.03.2013 at 12:56 pm

Публикувано в КУЛТурно

Tagged with , ,

Неграмотността: начин на употреба

leave a comment »

Има нещо, което много ме притеснява в днешно време – нарича се повсеместна неграмотност. Тя е страшен бич за съвременните деца и родители, защото не е предварително дадена характеристика, а придобита такава. Всички ние имаме вина за разпространението й. Вчера излязоха данните от проучването на организацията „Заедно в час”. Оказа се, че 41% от децата до 16 годишна възраст у нас са неграмотни. Тази статистика разби на пух и прах мита, че ние сме едни от най-начетените, най-грамотните на света. Данните са повече от притеснителни, тъй като те дават реална представа за това, колко много сме паднали морално. А вина, както казах, имаме всички: от родители (които нямат време да се занимават с ограмотяването на рожбите си) до деца (които се ужасяват при споменаването на думата книга).
Споменах за книгата. Нейната неумираща и вдъхновяваща сила се отбелязва на 23 април – тогава е международния ден на книгата и авторското право. Споделям този факт не заради друго, а защото тази седмица във фейсбук витае твърдението, че именно сега (септември) е международната седмица на книгата. Потребителите масово цитират петото изречение от 54-та страница на книгата до себе си. Смея да твърдя, че за някои от тях това е първото разлистване на книга от ученическите им години. Изобщо малко се чете в тая държава. Изненада ме обаче друго – сред фейсбук приятелите ми има изключително грамотни, ерудирани и начетени. Хора, които са надарени природно с висока интелигентност, хора с положение и висок обществен статус, хора, които се предполага, че са изчели десетки книги повече от всеки друг. Не, те също бяха заразени от общия вирус, който в интернет е известен с името с meme. Обидно ми е, че такива хора трябва да са коректив, еталон, а те се подведоха по останалите. Ето така неграмотността става повсеместна. По този повод мой приятел по туитър вчера написа, че хората следват някаква нова максима и я приемат за вярна: „във фейсбук написаха” измести „по телевизията казаха”. Фейсбук се превърна в първоизточник на новини. Често самите журналисти следят страниците и копират „новините” от там, а също толкова често се и излагат пред читатели и зрители, защото както казва моят бивш главен редактор: „новините са навън, а не в интернет”.
А иначе идеята на meme вируса е неясна – има го по форуми, в туитър и къде ли още не, но пък целта се постига – спомага за покачване нивото на повсеместната неграмотност.
А преди толкова много години Чехов го е казал: „Не пиши, когато няма какво да напишеш”…

Written by dEnisLaw

26.09.2012 at 7:19 am

Публикувано в Общество

Tagged with ,

Момче за всичко

leave a comment »

Factotum е филм по книгата на Чарлз Буковски – едно от най-забележителните имена в съвременната литература Апокалиптичен филм-биография за живота на големия любовник и пияница Буковски.  Буковски, който върви под ръка с пияната вечер и мечтае единствено за своите пишещи пръсти и нищожно количество болка …
Factotum е личната изповед на Буковски за чистата болка, удавена в долнопробен алкохол. Когато проиграеш съдбата си на карти, когато убиваш живота си бавно и съзнателно всеки ден, и когато стигнеш пълната физическа разруха, не ти остава нищо друго освен да застанеш зад пишещата машина и правилно да употребиш своето съзнание и въображение.
„Моята пияна от бира душа е по-тъжна от всички коледни елхи по света“ Колко истинско само! И колко оригинално. Така е – пияните пишат по-добре. Винаги е било така.
Блестящ филм на Bent Hamer, в който се преплитат нежност и бруталност, откровеност и достойнство, без капка сантименталност или претенциозност. И великолепна игра на
Matt Dillon, който по безапелационен начин се е превъплатил в ролята на Буковски за да пресъздаде образа на големия автор, който до последно пълнеше небето с мастилени петна.

Written by dEnisLaw

07.07.2012 at 8:37 am

Публикувано в КУЛТурно

Tagged with , ,

Ф.М. Достоевски

leave a comment »

„Но в какво ме обвиняват? – пише Достоевски в показанията си. – В това, че съм говорил за политика, за Запада, за цензурата и пр.? Но кой в наше време не говори и не мисли по тия въпроси? Защо съм учил, защо науката е възбудила у мене любознателност, ако нямам право да кажа своето лично мнение или да не се съглася с мнение, което само по себе си е авторитетно?
На Запад се разкрива зрелище страшно, разиграва се драма безпримерна. Трещи и се руши вековният ред на нещата. Основните начала на обществото заплашват всяка минута да рухнат и да увлекат в своето падение цяла нация. Трийсет и шест милиона всеки ден поставят като на карта цялото свое бъдеще, богатство, съществование, своето и на своите деца! И нима тая картина не е такава, че да възбуди внимание любопитство, любознателност, да разтърси душата? Това е същия онзи край, който ни е дал науката, образованието, европейската цивилизация; такова зрелище е урок! Това най-сетне е история, а историята е наука за бъдещето.
И след всичко това нима ще ни обвинят нас, на които е дадено известно образование, в които е събудена жаждата за знание и наука – нима ще ни обвинят, че сме имали любопитството да говорим понякога за Запада, за политическите събития, да четем съвременни книги, да се интересуваме от западното движение, дори да го изучаваме по възможност. Нима ще ме обвинят, че аз гледам все пак сериозно на кризата, от която стене и се разкъсва на две нещастната Франция, че смятам тая криза може би историческа необходима в живота на тоя народ като състояние преходно (кой ще реши сега това?), което ще доведе накрая до по-добри времена.”

Written by dEnisLaw

07.07.2012 at 8:34 am

Публикувано в КУЛТурно

Tagged with , ,

Записки от Мъртвия дом

leave a comment »

Тъй като последните десетина дни залагам на руско кино и литература, реших съвсем основателно да направя и едно ревю на книгата „Записки от Мъртвия дом” на Фьодор Михайлович Достоевски.


„Записки от Мъртвия дом” не е повест или роман. Това е отражение на горчивия опит на Достоевски като каторжник в Омския острог. Ще припомня: рано сутринта на 23 април 1849 година Достоевски е арестуван за участие в революционна дейност, която остава в историята като т. нар. Петрашевски процес. Достоевски е откаран в Петропавловската крепост и затворен в килия N9 на Алексеевския равелин. Осъден е на смърт чрез разстрел. Малко преди изпълнението на присъдата се започва една пъклена игра от страна на императора. Присъдата на Достоевски е променена. Първоначално с лишаване от граждански права и 8 години каторга, а в последствие на 4 години каторга. Помилването Достоевски чува едва след като вече е изправен на ешафода и гледа в насочените срещу него пушки. Това се оказва преломен момент както в живота му, така и в личното му творчество. Откаран е в Омск. Там някъде започва да нахвърля бележки за каторжния живот и човешкия характер, които после излизат като „Записки от Мъртвия дом”.
Трудно може да се посочи друг писател в руската литература, а дори и в световната, чието творчество да е било предмет на по-остри спорове и да е предиЗвиквало по-противоречиви оценки. Творбите на Достоевски въЗторжено са приемани, но и гневно са отхвърляни. Едонственото иЗключение прави „Записки от Мъртвия дом” – проиЗведение, което е прието и от читатели, и от критика с единодушен и беЗвъЗвратен въЗторг, защото това не е обикновено мемоарно проиЗведение, което се иЗчерпва с автобиографиЗма. Това е творба, в която са съсредоточени проблемите на цялото човечество и на всеки отделен човек. Изобщо за човешката свобода, достойнство и природа, за престъплението и накаЗанието,  за предателството, за бунта, за силата на характера и духа и за надеждата, беЗ която човек се обеЗверява и превръща в чудовище. Една енциклопедия на междучовешките отношения. Или с други думи – един шедьовър на световната художествена литература, който не бива да бъде пропускан от никого. Приятно четене.

Written by dEnisLaw

07.07.2012 at 7:52 am

Публикувано в КУЛТурно

Tagged with , ,