Littera Scripta Manet

Един поглед през по-различен обектив

Posts Tagged ‘любов

„Love“

leave a comment »

След два неуспешни опита да изгледам докрай „Любов” на Гаспар Ное, днес най-сетне успях. Преди това обаче изчетох десетки резюмета и „дълбоки” анализи на филмовите критици. Те, както и очаквах, не бяха нищо повече от обичайната доза извъртени клишета като „експлицитни сцени на секс”, „хардкор кадри” и „шведски тройки”.
Никъде обаче не попаднах на мисъл – никой от тези, които прочетох, не бяха вникнали в смисъла на филма, а просто бяха минали отгоре с влажния парцал, за да оберат прахта, но не и да изтрият петната.

Иначе, ако рискуваш да потънеш в мръсотията, „Любов” задъхва и то не със сексуалните си сцени – не, а с посланието, което оставя. Рязък контраст на всичко онова, което сте чели и гледали досега – доброто побеждава, миналото е зад нас, бъдещето е пред нас, надеждите, новото начало и т.н.
„Любов” разбива чекмеджето, в което сте заключили спомените си, за да разгледа онова, което сте забравили там и тактично ви оставя един кибрит – запалете ги, ако искате, ако ли не, изгорете си ръцете, с които недостатъчно сте докосвали.
„Любов” трие с лекота перманентния надпис „минало” и слага началото на нова поредица от въпроси: какво можеше да бъде, ако…?
„Любов“ обърква – това е хаос, подобен на любовта.

Лентата на Гаспар Ное ни хвърля в бездната на неизживяното минало, на дъното на което ни очаква една горчива истина: животът е голяма бъркотия, любовта – още по-голяма.
Но оставя и един много важен съвет: не бива да има трети там, където двама са достатъчни.

Advertisements

Written by dEnisLaw

21.01.2017 at 2:34 pm

Публикувано в КУЛТурно

Tagged with , , , ,

Двама с теб

leave a comment »

Ако еделвайс ти донеса,
ще повярваш ли във мен?
Ако името ти изпиша
на небето със цветя,
ще дойдеш ли със мен?

Аз съм сам, тръгни със мен.
Двама да вървим – аз до теб, ти до мен.

Нека полетим над планини, морета и гори,
над пошлостта и мъката безкрайна.
Нека видим други светове,
океани от любов безмерна.

Аз съм сам, тръгни със мен.
Двама да летим – аз до теб, ти до мен.

19.04.2002 г.

Written by dEnisLaw

23.07.2016 at 7:44 am

Публикувано в Общество

Tagged with , , , ,

Dead on arrival

leave a comment »

Кървящи мишелови кръжат сред облаците.
Каменни стъкла падат върху нас
и разбиват на пух и прах
представата ни за вечността.

Пияна русалка седи на брега на безпристрастното море,
а до нея, забили кух поглед в земята,
лежат разкъсани човешки тела.

Луната отново е изпаднала в депресия,
а наивните звезди плачат около нея.
Сълзите им са като дъжд от живачни стълбчета,
а русалката все така спокойно и безчувствено отпива от бутилката –
няма вече кой да и подари своето съзнание.

На другия край на света агонизиращ факир,
възседнал арабски жребец,
препуска през пустинята
и превръща кактусите в цветя.

Това ли е представата ни за любов?

08.10.2001 г.

Written by dEnisLaw

22.07.2016 at 3:54 pm

Публикувано в Общество

Tagged with , ,

Let there be LOVE

leave a comment »

Любовта: трудно се пише за нея, а колкото по-голям ставаш, толкова повече разбираш, че тя е толкова измамна, колкото е и виното. И двете те опияняват, и двете те пренасят в един друг свят, а на другия ден остава само болката – от първото в сърцето, от второто в главата.

Четох наскоро разсъжденията на един учен, който е открил любовта в късните 50 години на своя живот. Според него тя минава през две фази, които са различни от онези, за които пише в дебелите учебници по психология: първата е на търсенето, на експериментирането; втората настъпва след третата година и е на уважението – ако истински обичаш един човек, ще правиш компромиси и ще прощаваш.

С други думи, ако трябва да навлезем в материята на философията, защото любов без вино и философия не може (знаете за Сократ, който казал, че ако случиш на добра жена, ще си щастлив, но ако случиш на лоша, ще станеш философ), задължително трябва да цитираме Аврелий Августин Блажени, който умно заключил следното: „Ако обичаш човека такъв, какъвто е, то ти обичаш него. Ако се опитваш да го промениш, то ти обичаш себе си.“

Може и така да е. Досега съм бил само от едната страна – тази на уважението, и никога от другата – онази на интересите.
Сигурно е така. Сигурно е и друго: че с всеки изминал ден любовта – онази истинската, си заминава

Какво пък, честит 14 февруари.

Written by dEnisLaw

14.02.2016 at 10:00 am

Публикувано в Общество

Tagged with , , , ,