Littera Scripta Manet

Един поглед през по-различен обектив

Posts Tagged ‘музика

***

leave a comment »

Напоследък гледам да имам повече свободно време, за да пътувам от град на град. Кога с компания, кога сам – не ми е скучно. Срещам се с хора, снимам. Да ми беше казал някой, че ще дойде време и няма да слизам от колата – служебната или личната, да не съм му повярвал – та аз така мразех автомобилите…
Напоследък снимам много и много свиря на новата си китара. Напоследък чета много, не гледам телевизия, не посещавам новинарски сайтове, не се интересувам толкова от политика, както преди и не се вълнувам от хорските неволи, които невъзпитано се опитват да ми натрапват.
Напоследък размишлявам повече и по-малко туитвам. Слушам много музика и се опитвам да не се ядосвам. You are so cool, you are so rock & roll.
Напоследък стъпвам. Дишам. И се прераждам.

17861466_1887482574610892_4925846487745785530_n

Advertisements

Written by dEnisLaw

09.04.2017 at 5:57 pm

Публикувано в Общество

Tagged with , ,

Размисли 20.0: претенции

leave a comment »

Януари по традиция е студен, снежен и изпълнен с политическа (а в последно време и обществена) скудоумност и безсрамие.

Наскоро, докато мислех над текст с работно заглавие „Сняг, лютеница и други каши”, Борислав Зюмбюлев (главен редактор на „24 часа”) ме изпревари и написа само „Сняг и лютеница”. За мен остана да ви напиша за кашите, които преди това са били претенции.

Обикновено претендират предимно политиците: кой какво е направил или възнамерява да направи в „името и за благото на народа”. Както цяло тези неща изобщо не се забелязват с просто око и затова блуждаят някъде в сферата на претенциите, че е сторено. А на мен отдавна ми се иска нещо друго: политиците да не казват какво са направили, а да признават какво не са направили. Просто е.
Но претенции напоследък има и самото общество. Претендира да разбира от всичко, да може всичко, да знае всичко, всичко да му е лесно. На думи обаче, макар думите никак да не са лесни.

Аз, примерно, имам претенциите да разбирам от музика (вероятно защото баща ми в един период от работната си кариера беше преподавател по музика), от фотография (пак заради баща ми, който снимаше много и имаше собствена фотолаборатория) и от писане. Писането не съм го наследил нито от него, нито от майка ми (от която пък наследих една наивност да се доверявам на всеки и да помагам на всеки – неща, които в днешния подъл свят не са предимство, а сериозен недостатък), а просто в един момент много ми хареса да подреждам думите и да ги свързвам в изречения. И дори веднъж един професор по реторика ми заяви, че пиша по много интересен и въздействащ начин. Но моите претенции не са, че владея отлично и трите материи, а че разбирам от тях. Защото разбирам от фотоапарати, но не и от камери; както разбирам от китари, но не и от цигулки и т.н.

Но обществото има такива претенции – да разбира от ядрена физика, без дори да знае, че атомът има ядро. Или да разбира от сърдечни операции, а да не знае, че вена и артерия са две различни неща. Или да разбира от политика, без да прави разлика между ляво и дясно. От политика най-разбира обществото, макар напоследък да има претенции да разбира и от футбол, тенис, графичен дизайн и прочее. И спори, спори, спори…, защото и за това има претенции – че умее да печели спорове и винаги да бъде прав.

Иначе думите не са страшни освен, ако не са празни. Тогава идва страшното – когато има словоблудстване и словоизвращение.
Останалото е лесно. И просто.

Written by dEnisLaw

18.01.2017 at 12:15 pm

Мастилени петна

leave a comment »

„…и имаш нужда да пийнеш и да успокоиш сърцето си. Да напишеш нещо, да вкусиш света около теб. Да чуеш музиката“.
– Духи (Herman’s Wolf Band) към Ивайло ‪#‎Noisy Цветков през 1995-та година.

***

Понякога ми се иска да затворя очи и като с гума да изтрия всичко написано с молив.
Друг път пък ми се иска да затворя очи и да ми е тихо… и само на теб да ми мирише.
Но винаги затварям очи и си говоря с теб. Първо спорим, после си прощаваме.
Казвам ти неща, които никога не съм ти казвал.
Говоря си с теб, говори и ти с мен – толкова ли е трудно?

***

Кажи ми нещо, напиши ми нещо.
Написаното – то има смисъл само тогава, когато по ръцете ти са останали следи от мастило или графит.
Думите? Те болят.
Да помълчим заедно.

***

Не ме вини, не те виня.
Аз помня, помни и ти.
И ми кажи нещо или го напиши.
Просто ми се усмихни.

 

 

Written by dEnisLaw

14.07.2016 at 6:00 pm

Публикувано в КУЛТурно

Tagged with , , , ,

Поздрави от мен боговете

leave a comment »

In memoriam: Митко Воев

NewGeneration

Смъртта отне на 5 септември 1992 година не само един поет, композитор, вокалист и музикант. Тя отне и ЧОВЕКА Димитър Воев. С него замина и част от искреността на родната музика….

Разлиствам книгата „Поздрави от мен Боговете” на издателска къща Литавра и за сетен път чета: „…Димитър Воев – създателят, вдъхновителят и концептуалистът на рокгрупа „Нова Генерация” – бе художествено явление и последователен новатор. При това – не само в областта на музикалния авангард, а и в областта на текста, рисунката и метафората.”
Не съм се свързвал с издателството за разрешение да ползвам текста, защото време все няма… Дано да не ми се сърдят.

Чета там за сетен път за „Нова Генерация” – групата на Митко Воев; групата, с която се забавлява се е забавлявал на тъмно… Защото Митко отдава вече го няма. Но пък остави след себе си МНОГО. Смело мога да кажа, че израснах с неговата музика, а и не само с неговата. Онова време, в зората на демокрацията, през 90-те, имахме Киора, Атлас,Клас, Ревю, Кале, Милена, Контрол, Тъмно, Хиподил, ЕРА… Сега ги нямаме и не съм сигурен дали отново ще имаме такива групи. Не за друго, а защото ритмичните звуци на Ориента (чалгата) се изсраха върху родното творчество (буквално!). Постепенно във времето загубихме Herman’s Wolf Band, Fyeld, Insmouth… И не само тях! А си спомням, че като ученици тичахме до Unison-а за касети и купувахме българското. Сега нищо не купуваме, защото всичко е съвсем безплатно в интернет. Лошото е, че липсва качественото българско творчество. Липсва останалата музика. Аз така ги деля – на чалга и на останалата музика. Всичко, което не е чалга, за мен е добро, защото е написано и изпято с душа, а и от сърце.

Смъртта отне на 5 септември 1992 година не само един поет, композитор, вокалист и музикант. Тя отне и ЧОВЕКА Димитър Воев. С него замина и част от искреността на родната музика….

„Иначе на бас китара се свири лесно. Слагаш си ръцете – едната на грифа, другата на струните и: там, там, там. А и струните са само четири…”

Written by dEnisLaw

05.09.2013 at 5:59 pm

Публикувано в КУЛТурно

Tagged with , ,

Нищо не остава… от нашата държава

leave a comment »

Писна ми да седя и да гледам отстрани.
Да гледам отново как страната ми кърви…
Как вече на никой за нищо не му пука
и търси само спасение от тука.
Некадърна политика до тук ни докара.
Година след година хомота ни затяга.
България за жълти стотинки разпродава.
Нищо не остава от нашата държава…
Нищо не остава от нашата държава!
И отново наведени на четири крака
докато грабят на родината ни душата,
поемаме от запад поредната отрова,
станахме една шибана подлога.
Хора, вижте какво става навън!
Скоро от България ще остане само сън…
Колония проста, но не и държава…
Нищо не остава от нашата държава!
Но аз оставам и няма да бягам!
Нищо не остава … Аз оставам тук!

Delate, Пловдив

Written by dEnisLaw

07.07.2012 at 12:47 pm

Публикувано в Общество

Tagged with ,

Поздрави от мен Боговете

leave a comment »

In memoriam: Митко Воев

 Разлиствам книгата „Поздрави от мен Боговете” на издателска къща Литавра и за сетен път чета: „…Димитър Воев – създателят, вдъхновителят и концептуалистът на рокгрупа „Нова Генерация” – бе художествено явление и последователен новатор. При това – не само в областта на музикалния авангард, а и в областта на текста, рисунката и метафората.”
Не съм се свързвал с издателството за разрешение да ползвам текста, защото време все няма… Дано да не ми се сърдят.
Чета там за сетен път за „Нова Генерация” – групата на Митко Воев; групата, с която се забавлява на тъмно… Защото Митко отдава вече го няма. Но пък остави след себе си МНОГО. Смело мога да кажа, че израснах с неговата музика, а и не само с неговата. Онова време, в зората на демокрацията, през 90-те, имахме Киора, Атлас, Ревю, Кале, Милена, Контрол, Тъмно, Хиподил, ЕРА… Сега ги нямаме и не съм сигурен дали отново ще имаме такива групи. Не за друго, а защото ритмичните звуци на Ориента (чалгата) се иЗсраха върху родното творчество (буквално!). Постепенно във времето загубихме AciDust, Fyeld, Insmouth… И не само тях! А си спомням, че като ученици тичахме до Unison-а за касети и купувахме българското. Сега нищо не купуваме, защото всичко е съвсем безплатно в интернет. Лошото е, че липсва качественото българско творчество. Липсва останалата музика. Аз така ги деля – на чалга и на останалата музика. Всичко, което не е чалга, за мен е добро, защото е написано и изпято с душа, а и от сърце.
Смъртта отне на 5 септември 1992 година не само един поет, композитор, вокалист и музикат. Тя отне и ЧОВЕКА Димитър Воев. С него замина и част от искреността на родната музика….
„Иначе на бас китара се свири лесно. Слагаш си ръцете – едната на грифа, другата на струните и: там, там, там. А и струните са само четири…”

Written by dEnisLaw

07.07.2012 at 7:29 am

Публикувано в КУЛТурно

Tagged with ,