Littera Scripta Manet

Един поглед през по-различен обектив

Posts Tagged ‘мъка

С днём рождения, политико!

leave a comment »

Тия дни отбелязахме за статистиката един рожден ден – навършиха се три години, откакто ГЕРБ спечели парламентарните избори в България.
Какво се случи за тези три години?
Нещата като цяло си останаха същите, дори леко и сигурно започваме да западаме.
Безчет обществени скандали и протести бележат тези три години. Изчезнаха милиони левове, ако не и милиарди. Уволняваха се министри и се назначаваха нови с краен резултат – нула. Всичко растеше: няма стока или потребление в България, което да не отчете рекордно увеличаване. Народът, който при предното правителство гладуваше и беше обречено на нищета, днес изнемогва. Социологическо проучване показа, че България е най-бедната страна в Европа и една от най-нещастните страни в целия свят. Ръстът на безработицата у нас е по-висок, отколкото този в целия Европейски съюз. Освен това бележим изключително голям процент на обезлюдяване: центърът за демографска политика изчисли, че последните 2 години България напускат средно по 6 човека на час. Останаха бедните граждани, които нямат охрана, брониран джип, синя лампа и куфарчета с пари. Гражданите, които продават пролетарския си труд за 290 лева на месеца и с тия 290 лева плащат сметките си. За храна обаче пари няма. Храната обикновеният гражданин си я намира в басейните с въдица в ръка.

Това, което виждаш на снимката е спортен комплекс “Русалка”. Или поне беше през времето на социализма комунизма. „Демокрацията“ не се опита да го опакова с нов лик, а създаде друг подобен. “Русалка” се намира в град Монтана, но съм сигурен, че риболова в басейните е разпространен и в други краища на България.
Когато снимах тоя кадър, се почувствах така, сякаш съм се върнал 1000 години назад във времето. И май наистина на там сме се запътили.
Нещата дори станаха още по-лоши и нелепи. Световната криза се стовари върху нас с огромна сила. Спряха се заводи. Работниците на тия заводи бяха или съкратени, или пуснати в неплатен отпуск. Онези, които останаха да работят, работеха без пари – няма институция в България, която може да накара работодателя да плати заплатата на работника си.
И тука лъсна една истина: ние никога няма да можем да променим и подобрим живота си, защото нямаме волята и смелостта на другите народи.
Неминуемо се връщам назад във времето, когато имаше режим на тока и водата. Когато имаше купонна система. Когато за да имаш банани за Нова Година, трябваше да дадеш заявка за тях през лятото в централния гастроном. Когато не можеше да слушаш всяко радио, момчетата не можеха да бъдат с дълги коси, момичетата с къси поли, а приказките против Системата се наказваха с трудови лагери… Най-лошото от всичко е, че властимащите така докараха страната ни, че повечето хора вече съжаляват и плачат за „онова“ време, което не може да се върне вече… Безумие страшно!
Аз не искам тия неща пак. Искам просто едни нормални условия на живот. И ако господата управляващи не могат да осигурят тоя нормален начин на живеене, то редно е да отстъпят мястото си на други, които да опитат да подобрят нещата.
Поне няма какво вече да губим, тъй като в България всичко се разграби, всичко се продаде. Можем единствено да спечелим. Май…

Advertisements

Written by dEnisLaw

07.07.2012 at 9:40 am

Публикувано в Общество

Tagged with , ,

Орисия ли е, да я опишеш…

leave a comment »

Нали си вездесъщ, Господи?!
Защо така си отвърнал глава от нас и позволяваш на колцина престъпници да ни затриват бавно и мъчително като народ, като нация?
Както ти сторихме, Господи, че от нийде съжаление няма, от нийде милост няма, от нийде помощ няма?!
Римляните те разпънаха на кръст, но ти им прости, Господи… Какво по-лошо сторихме ние, та така ни наказваш? Нима те предадохме, нима те замерихме с камък, нима се отрекохме от теб?!
Петстотин години, Господи, под турско робство сме били, а вярата не си дадохме; кръвта и главите си дадохме, но с теб останахме. И децата си дадохме, и майките им дадохме, но вярата си не продадохме…
Защо ни обричаш на гибел, Господи!
Грешни сме, знам. Грешни сме, че сами позволяваме на крадци да ни управляват, но толкова ли сме виновни, та да заслужим тази съдба? Да не престава да ни съпътства нищетата и бедността, да сме малцинство с собствената си родина, да сме бели роби, да се скитаме немили-недраги по земята…
А като малък, Господи, съм чел, че когато си раздавал земите, за нас не останало парче, та си взел от всяка земя по малко и си го дал на нас, та затова сме станали най-хубавата земя на света.
Защо сега позволяваш да ни отнемат и горите, и планините, и езерата, и хората. Защо допускаш майките да се отричат от децата си, синовете да напускат страната си, бащите да се чудят как да изхранят семейството си? Колко сме черни, колко сме виновни пред теб, Господи, и с какво?!
И не ни казвай, че после ще ни отредиш живот в Рая, защото няма толкова боя на света, с която да ни изпишат икони като мъченици… То такъв живот живее ли се? Па и ще остане ли българин на тази земя, който да пролее сълза за нас, който да си спомни за нас…
Помогни ни, Господи, нали си вездесъщ?!

Written by dEnisLaw

07.07.2012 at 8:51 am

Публикувано в Общество

Tagged with , ,

Мъжът и жената интимно

with one comment

От няколко години насам ми се случва да прекарвам по две-три седмици на място, което с течението на времето се превърна в публичен дом. През тези няколко години имах възможността да наблюдавам как един балнеосанаториум се превръща лека-полека в замаскиран такъв за сексуални извращения.

Там цари сексът.
Той! Секс на талази, секс с презервативи, секс без презервативи, секс с маски и без маски. Бил съм свидетел как лелки се продават за пари, за една вечеря в ресторант, за един джин с тоник. Случвало се е много пъти дори да липсва търговията и предметната размяна – секс без пари. Секс, с който застарялата мръсница си подхранва ранимото его – на години съм, но още ме бива. Бива те в кое?!
Най-лошото от всичко е, че тия простаци прости са родители и имат семейства. Семейства, които оставят някъде в проклетата България, за да дойдат тук, в публичния дом и да правят секс с други подобия на родители като тях, които също са оставили семействата си пак там някъде.
Не е ясно обаче кой кого употребява сексуално. Повечето мъжете винаги са прости по отношение на жените. Работят цяла година и пестят пари за да ги употребят в публичния дом по особено жалък начин – ще те скъсам, кифло (само да попитам: има ли по-идиотско обръщение към жена от „кифло“?!), само да ми паднеш. А накрая скъсан се оказва само портфейла му. Винаги съм смятал, че да си платиш за секс е най-тъпият начин да си профукаш парите. Признавам, че там жените са в по-изгодната позиция. Те не плащат за секс, дори напротив – на тях им плащат за да го поемат.

В публичния дом има цяла една система от знаци и кодове.
„На заседание” значи, че бандата чичковци с големите шкембета ще се съберат следобед на по водка и мастика, за да обсъдят къде ще се пие довечера и кой коя лелка ще сваля (разбирай: кой на коя ще плати, за да спи с нея, за да я „скъса“).
„Разводачът”: той само развежда лелките насам-натам, без да употреби.
„’ла тука, МА!” е директно предложение за секс. Там никак не го увъртат – всичко е ясно и целенасочено. Странно, но на тия „покани” винаги се откликва – има и такива жени.

До сега съм смятал, че за да свалиш една жена не ти трябва нищо друго освен добър тон, чар и прикрит сексапил, а не пари в джоба и селяшко поведение. Оказа се, че не съм прав. Истинският сваляч е простоват, груб, дебел, с липса на елементарна култура и интелект. Истинският сваляч никога не си попийва лежерно от напитката пред него, а винаги е във вихъра на купона. Колко повече се правиш на селяндур, толкова по-добре за теб – ти си център на вниманието. Ще свалиш (платиш) мадама и ще спиш с нея. Тя също няма да има нищо против, защото накрая и двете страни ще останат доволни.

В цялата тази история най-тъжното нещо е, че ние българите сме най-глупавата нация на света. Там, в публичния дом, има и хора от други държави. И чуждите мъже си плащат за секс, също както чуждите жени се продават за бижута, храна, алкохол и леки наркотици. Сексът при тях обаче е някак по латентен и приемлив. Гъркините държат това да не се случва в санаториума и много, много да ги глезят преди да легнат в леглото. Швейцарците от своя страна не чакат да ги помолят, а сами ги водят в друг хотел. Руснаците … за тях не ми се говори – нека първо мине мъката.
Но българите, о, българите! Българите държат да се знае, че те са спали с точно определена жена. Да се знае кой, кога и как го е направил. И срещу какво. Мъжете се гордеят, жените си разказват преживяното. Това е като в оная реплика: „Мъжете си мерят к*ровете, а жените срама…”
И с право! Отсъствието на свидетел на техните изживявания ги вгорчава.
Да стоиш на позорния стълб, е по своему привлекателно. Всички виждат какъв си мръсник!
Да заставиш останалите да знаят какви си ги вършил снощи, означава да докажеш силата си. С железен нашийник, изправен на дъсчена площадка на някое кръстовище, осъденият на смърт каторжник е пълновластен господар на вперените в него погледи.
Ешафодът е своеобразен пиадестал. Има ли по-блестящ триумф от тоя да станеш център на всеобщото внимание?! Да приковеш гледеца  на обществото към себе си, е една от формите на чувство на превъзходство. За ония, за които злото е идеал, позорът е ореол… На ешафода ти си над всички. Това е висота, както и да го тълкуваме. На нея престъпникът е цар.
Да бъдеш изложен на показ, значи да бъдеш съзерцаван.
Тази констатация е направил Юго, когото пак ви казвам – четете го!, не по отношение на мъжете и жените интимно, а по отношение на лицемерието. Но, съгласете се и с него, и с мен – когато се продаваш за пари, ти си лицемер, откъдето и да го погледнем.

Такива сексуални лицемери бяха Мария, Радостина, Силвия, Кристина, Гюлфие, Красимира, Лиляна, Наско, Иво, другият Иво, Жоро, Тошко, Ахмед и още много, много други, чийто имена не успях да запомня.
Те всички бяха родители. Родители, които имат семейства и при които семейства ще се върнат след седмица, две. Доволни обаче от почивката.

Тъжното е същевременно и смешно, но от цялата история не ти остава дъх, за да се засмееш. Или да добавиш нещо – ужасът, знаете, е ням…

Written by dEnisLaw

07.07.2012 at 8:42 am

Публикувано в Общество

Tagged with , ,

Момче за всичко

leave a comment »

Factotum е филм по книгата на Чарлз Буковски – едно от най-забележителните имена в съвременната литература Апокалиптичен филм-биография за живота на големия любовник и пияница Буковски.  Буковски, който върви под ръка с пияната вечер и мечтае единствено за своите пишещи пръсти и нищожно количество болка …
Factotum е личната изповед на Буковски за чистата болка, удавена в долнопробен алкохол. Когато проиграеш съдбата си на карти, когато убиваш живота си бавно и съзнателно всеки ден, и когато стигнеш пълната физическа разруха, не ти остава нищо друго освен да застанеш зад пишещата машина и правилно да употребиш своето съзнание и въображение.
„Моята пияна от бира душа е по-тъжна от всички коледни елхи по света“ Колко истинско само! И колко оригинално. Така е – пияните пишат по-добре. Винаги е било така.
Блестящ филм на Bent Hamer, в който се преплитат нежност и бруталност, откровеност и достойнство, без капка сантименталност или претенциозност. И великолепна игра на
Matt Dillon, който по безапелационен начин се е превъплатил в ролята на Буковски за да пресъздаде образа на големия автор, който до последно пълнеше небето с мастилени петна.

Written by dEnisLaw

07.07.2012 at 8:37 am

Публикувано в КУЛТурно

Tagged with , ,

Употребата на дефлорацията

leave a comment »

Винаги съм вярвал в съществуването на варварските ритуали. Българските такива. Един подобен е свързан с пиенето на благата ракия. Знаете: докато сватбарите се надлъгват пияни по масите, младоженците трябва да изконсумират брака си върху бяла риза. Булката трябва да излезе честна, ризата окървавена, а ракията – блага. Това се нарича дефлорация. Всъщност нарича се дивашка дефлорация. Ритуалите нямат възраст – пиенето на благата ракия е запазено и до днес в различни селца на България. Защото това е български ритуал. Варварски такъв.
Представете си младоженците: уплашени, неразбиращи, смутени, притихнали от срам, навели глави от срам, потънали вдън земя от срам. Чист срам, девствен срам. Срам и страх. Страх от болка и кръв. Страх от разкъсан химен. Страх от бялата риза под тялото на недоумяващата булка, защо по дяволите точно по тоя начин трябва да стане превръщането й в жена. Тая риза, на която предстои да бъде окървавена изобщо не е символ на честност и непорочност. Господи, не! Тя е символ на нашия живот – българския, варварския. Няма разделение на мъката.
Докато младоженците изпитват неудобство и болка, родители и гости продължават да пият. Пият и чакат за още. За благата ракия. Болка и сладост; сладка болка… Оксиморон ли ?! Оксиморон ама друг път! Простащина в най-чист вид. Ето това представлява дефлорираната бутилка с благата ракия и разкъсаният химен на булката. Нищо повече.
Пиша тия редове с болезненото усещане, че тия неща продължават да се случват. А усещането е болезнено, защото понякога се случва ризата да не се окървави и благата ракия да не се изпие. Това е, когато булката излезе нечестна, т.е. дефлорирана, т.е. забременена от друг. Това срамът е преголем и на горкото момиче не му остава нищо друго освен да пометне тайно. Често тая процедура завършва с болезнена смърт. Може би греша, но една бутилка с подсладена ракия не струва един човешки живот. А когато това се случи ние не вече не регистрираме срам, а варварщина.
Отвратително е! Отвратително е, защото диваците нямат гордост и срам и всичко това се обезсмисля някак си … Колко тъжно е дефлорацията да не бъде употребена правилно.

Written by dEnisLaw

07.07.2012 at 8:11 am

Публикувано в Общество

Tagged with , ,