Littera Scripta Manet

Един поглед през по-различен обектив

Posts Tagged ‘политика

Размисли 24.0: лъжи по време на избори

leave a comment »

Ще съм откровен с вас: преди много се вълнувах от парламентарните избори, а днес – никак. По всяка вероятност това е защото започнаха да се провеждат през 4-5 месеца и цялото им очарование се изгуби. Надеждата в партиите – също.

Още си спомням първия път, когато отидох да гласувам. Преди това нямах търпение да се сдобия с правото да упражнявам своя изборен глас и броях месеците. После така ги броях в казармата. Чувствах се като Алековия герой Иван Граматиков – станал рано, изпълнен с надежди, с вяра в бъдещето… едно усещане на гордост, на патриотизъм ме изпълваше по пътя към „тъмната стаичка”. Вълнувах се много и бях малко уплашен – с такова чувство си лягаш за първи път с момиче. По всяка вероятност и момичетата изпитват същото – и когато са гласували за пръв път, и когато са изгубили своята девственост.

Но по темата, защото се отплеснах.
Трагедията на тези избори няма да бъде в това, че след тях ще отново дойдат ГЕРБ или БСП на власт, ще последват нови протести и нови избори наесен.
Трагедията вече е налице и се нарича изхабен политически обет, т.е. партиите обещават онова, което трябваше вече да бъде направено преди повече от 20-на години, да речем.

Как да не ги ненавиждаш – леви, средни, десни; червени, сини, жълти, лилави? Сменят политическата си принадлежност и убеждения през мандат, само обещанията им остават същите. Като хамелеони са – напасват се според ситуацията.
По-малкото зло е химера, съгласете се с мен. Аз не ви карам да не гласувате, разберете. Карам ви да излезете на улицата в миг още, след като не спазят обещанията си. Повярвайте на следващите и пак ги свалете от власт веднага, след като ви излъжат. Те разчитат, че беден народ се управлява лесно, вие разчитайте на това, че гледните са най-опасни.

Аз няма да участвам в тази битка, защото държа да остана честен със себе си и останалите около мен – тези, които оцеляха.
Аз не се интересувам от тях точно толкова, колкото и те не се интересуват от мен.
Аз не съм Дон Кихот и те не са Вятърните мелници.
Аз не съм Гарп на Джон Ървинг и не искам в моя свят всички да са безнадежден случай.
Аз съм Федър, героят на Робърт Пърсиг – изкачих планината на познанието, разбрах кой какъв е и вече мога да сляза в измамната долина без да се притеснявам, че някой може да ме подмами с плоските си обещания.

До скоро – до следващите избори и текст.

Advertisements

Written by dEnisLaw

25.03.2017 at 7:05 am

Размисли 23.0: post factum

leave a comment »

Отдавна съм забелязал, а и вие трябва да се обърнали внимание, че България е една държава постфактум, т.е. от латинското post factum или ако позволите една игра на думи – after fact fucked.

Постфактум са ни бизнесмените, които след като ги изхвърлят от някоя сделка (обикновено по европроект и обикновено за много пари) и почват да обвиняват чрез медиите, че много се краде.
Постфактум са ни политиците, които като излязат от играта и винаги намират повод да обясняват с подробности как по високите етажи на властта корупцията и шуробаджанащината се разрастват със заплашителна скорост.
Постфактум са ни и богаташите, които вземат разни неща и забравят да ги плащат и чак след като ги хванат, започват да се оправдават, прехвърляйки топката към някой друг (защото такъв им е манталитетът – по-лесно е да кажеш „Има хора, които са окрали повече от мен – разследвайте ги първо тях, че сетне мен”.)

Постфактум са ни смешките, отдавна разказани от друг. Постфактум са ни песните, отдавна изпети от друг, постфактум са ни колите, отдавна карани от друг.
Вината ни е постфактум, прошката ни е постфактум, страхът ни е постфактум, любовта ни е постфактум… всичко. Като пиявиците, които крещят „Кръвта ти не струва!”, след като ги откъснат от нечий крак.

Една легенда разказва за български филм, в който не се говори за Прехода. А той – Преходът – сякаш се явява термин от психологията, описващ комплекса на режисьорите от една страна и мерна единица при политиците от друга.
Първите, нямайки право да критикуват Системата по онова време, сякаш мислите им днес хванаха дизентерия и не спират да говорят и него.
Вторите също непрекъснато сравняват днес с преди – какво е било построено тогава, какво образование е имало, какво здравеопазване и прочее, и прочее. Нищо, казват, оттогава не е променено – изберете ни и ще го променим. А безсрамно забравят, че оттогава досега са минали 28 години, през които също толкова безсрамно бяха на власт (и тия, и ония) и не е като да нямаха време за промени. Пардон, реформи, както е модерно да се казва днес. Тези неща също са постфактум.

Ние живеем във време, което е след случилото се, но никога не сме били част от действието. Ние сме грозната алегория на Съдбата. Нас ни разиграват на табла – две големи партии, т.е. зарчета, се търкалят по лакираната дъска и нечия невидима ръка мести пуловете. Надяваме се следващата игра да бъде спечелена от нас, но уви – надеждите ни също са постфактум, т.е. след като си отворим очите. А тогава вече е късно.

Written by dEnisLaw

14.03.2017 at 7:16 pm

Публикувано в Общество

Tagged with , ,

Размисли 20.0: претенции

leave a comment »

Януари по традиция е студен, снежен и изпълнен с политическа (а в последно време и обществена) скудоумност и безсрамие.

Наскоро, докато мислех над текст с работно заглавие „Сняг, лютеница и други каши”, Борислав Зюмбюлев (главен редактор на „24 часа”) ме изпревари и написа само „Сняг и лютеница”. За мен остана да ви напиша за кашите, които преди това са били претенции.

Обикновено претендират предимно политиците: кой какво е направил или възнамерява да направи в „името и за благото на народа”. Както цяло тези неща изобщо не се забелязват с просто око и затова блуждаят някъде в сферата на претенциите, че е сторено. А на мен отдавна ми се иска нещо друго: политиците да не казват какво са направили, а да признават какво не са направили. Просто е.
Но претенции напоследък има и самото общество. Претендира да разбира от всичко, да може всичко, да знае всичко, всичко да му е лесно. На думи обаче, макар думите никак да не са лесни.

Аз, примерно, имам претенциите да разбирам от музика (вероятно защото баща ми в един период от работната си кариера беше преподавател по музика), от фотография (пак заради баща ми, който снимаше много и имаше собствена фотолаборатория) и от писане. Писането не съм го наследил нито от него, нито от майка ми (от която пък наследих една наивност да се доверявам на всеки и да помагам на всеки – неща, които в днешния подъл свят не са предимство, а сериозен недостатък), а просто в един момент много ми хареса да подреждам думите и да ги свързвам в изречения. И дори веднъж един професор по реторика ми заяви, че пиша по много интересен и въздействащ начин. Но моите претенции не са, че владея отлично и трите материи, а че разбирам от тях. Защото разбирам от фотоапарати, но не и от камери; както разбирам от китари, но не и от цигулки и т.н.

Но обществото има такива претенции – да разбира от ядрена физика, без дори да знае, че атомът има ядро. Или да разбира от сърдечни операции, а да не знае, че вена и артерия са две различни неща. Или да разбира от политика, без да прави разлика между ляво и дясно. От политика най-разбира обществото, макар напоследък да има претенции да разбира и от футбол, тенис, графичен дизайн и прочее. И спори, спори, спори…, защото и за това има претенции – че умее да печели спорове и винаги да бъде прав.

Иначе думите не са страшни освен, ако не са празни. Тогава идва страшното – когато има словоблудстване и словоизвращение.
Останалото е лесно. И просто.

Written by dEnisLaw

18.01.2017 at 12:15 pm

Размисли 19.0: сняг, политика и други каши

leave a comment »

Не съм те забравил, уважаеми читателю, и умишлено чак сега ще ти честитя новата година – в първия що-годе по-топъл януарски ден, защото знаех, че никак няма да ти е до текстове и поздрави при смразяващите температури навън.
Какво да ти пожелая обаче? Мисля, че най-много ще имаш нужда от късмет и здраве, а всичко останало ще постигнеш сам, без мързеливо да чакаш годината да ти го „донесе”.

2017-та тепърва започва и за много хора това е поредното ново начало, макар многократно да съм заявявал, че нищо не се променя на 1-ви януари или в първия понеделник от седмицата. Но нека и така да е – всеки е преценил какво е постигнал и какво не през изминалата година и, надявам се, си е начертал план за новата, по който успешно да върви.
Лично аз изпратих една страшно натоварена, но и много успешна година. Новата за мен ще бъде предизвикателство обаче, защото сменям работата. Работата, заради която загубих изключително ценен за мен човек, но и работата, от която научих страшно много за човешките отношения и живота като цяло. Приемам последните 3 години като много важен за мен урок и вярвам, че ще оставя и добри приятели там. Но… човек не бива да спира на едно място или да се връща назад, а да върви напред, да се бори, да се развива. Време ми е и на мен да продължа и да скъсам категорично въжето, изплетено от нишките на спомените.

Съветвам те и ти, уважаеми читателю, да не спираш – 2016-та години ни показа по болезнен начин, че всичко е преходно, колкото и да ни се иска да бъде обратното и затова нека новото не те плаши.
Когато едно нещо си заминава, друго го замества.
Както ще си замине снегът, който се превърна в предпоставка за грозна политическа игра на обвинения и мерене на увиснали гърди и пишки (простете просташкия ми изказ, но не мога по друг начин да вляза в тона на властта и опозицията) кой е виновен за натрупалия сняг и кой повече чисти и дали изобщо чисти.
Както ще си заминат ГЕРБ и на тяхно място много от нас се надяваме да дойдат новите политически лица, за които Noisy казва, че са agents of change.
Както ще напуснеш една работа, за да започнеш друга.
Както ще изгубиш едни приятели, но ще се запознаеш с други.
Както, когато губиш една любов, друга ще я замести и всичко ще бъде различно – от трепети до чувства.
Както един човек умира, а друг се ражда.
Както…
Нещата от живота – ти решаваш как да ги преживяваш.

Стъпвай смело, пожелавам ти успех!

Written by dEnisLaw

12.01.2017 at 7:12 pm

Размисли 18.0: следизборно

leave a comment »

Тази седмица, уважаеми читателю, ще се помни дълго и още как. Тя е, така да се каже, седмицата на следизборните сръдни и на съдебните призовки – и двете до немай къде забавни и измамни, досущ като фокусничеството.

Онова, че Бойко е сърдит посвоему за всичко на всеки отдавна вече не е новина, ако трябва да иронизираме един негов бивш почитател и дори не си заслужава да отделяме и две изречения за него, камо ли пък мисъл.
По-интересното е друго и това не е, че разни там министри са викани в прокуратурата, а че прословутото саниране, за което аз в продължение на почти 2 години подпитвах докъде е стигнало, изведнъж спря. Временно.

Санирането на сгради, досущ като логиката, е вид надграждане – първото физически, второто мисловно. Временното спиране на програмата за саниране след оставката на Бойко трябва много сериозно да ви притеснява и да кара лампата на мисълта ви да пулсира в кърваво червено.
Временно докога? До предстоящите предсрочни избори, когато Създателя ще се върне за сетен път начело на държавата, но вече по един категоричен тоталитарен образец? Е ли е нужно да изпадаме в ситуация на онези „мъдри” напътствия, които приписват на любимия педагог на Сталин Макаренко „Ако не знаеш – ще те научим! Ако не можеш – ще ти покажем! Ако не искаш – ще те принудим!”?
Извинете ме, но когато ме учеха на политически имидж заканите не бяха средство, чрез което да спечелиш електората на своя страна освен, ако не направиш крачка встрани към теориите на Чомски, който пък никак не те съветва да правиш точно така, а да ги изучиш добре, за да може умело да ги избягваш занапред.
Извинете ме още веднъж, но това е директна заплаха: ако ни изберете отново, санирането ще продължи; ако ли не – мръзнете, т.е. един вид жалка препратка към гладната Виденова зима. С две думи: политическа немощ.

***

Иначе нещата (и политически, и не само) отдавна напомнят една мисъл на Тургенев, когото искрено се надявам да продължавате да преоткривате в четене: „Слово „завтра” придумано для людей нерешительных и для детей”. С тази разлика, че днес успешно може да заменим думата утре с понеделник.

***

В крайна сметка ще преживеем и следващите, които отново по същество ще са старите, и онези след тях, които ще са предните, и пак старите, и пак тези преди тях. Кръгче!
Но ще ги преглътнем – кога с вино, кога с вода, защото сам Флобер умно е заключил, че всичко се износва, дори мъката.

***

И така.

Written by dEnisLaw

23.11.2016 at 9:30 pm

Размисли 16.0: предизборни съмнения

leave a comment »

Уважаеми читателю,

Прилича на пазар на политически послания и няма да сбъркаш, ако го наречеш точно така.
Изборите у нас отдавна заприличаха на сергия, на която мошеници с писклив, но убедителен гласец предлагат развалената си стока – я мухлясал домат, я наяден от мишки боб, я вкиснато вино или разредена с чешмяна вода ракия. Не ти издават касов бон като гаранция за стоката и го карат на доверие – ти ми дай парите си, пък аз ще ти обещая. Така на драго сърце и с широка ръка обещават сигурност, работа, реформи. Особено реформи.

Очертават се най-гнусните избори в новата ни история, т.е. еманация на онази безсрамна афера Костинброд и поради тази причина – или може би тъкмо заради тази причина – трябва да се гласува. Въпросът е за кого?

Тези избори, читателю, страдат от два неизлечими синдрома – този на демокрацията и този на по-малкото зло. Защото, съгласете се с мен, демокрация и задължителен вот няма как да битуват в едно изречение, първо и второ, злото често съвпада с представата ни за съвършенство.

И понеже след изборите най-малко ще ми се пише с метафори, ето ви една гледна точка, крайна като мисъл на Киркегор: тези избори силно ще напомнят електронната игра Mortal Kombat, но с тази разлика, че Началника няма да ти вземе душата, както прави Shang Tsung, а ще ти вземе гласа – изборния и изобщо.

Нека се върнем в самия пункт – изборът. Той прилича много на „Чумата” на Камю: може да се разболеем от пропагандата и да разсеем заразата на идеологията, но може и да бъдем внимателни и силни и да не попаднем в центъра на епидемията – от нас зависи. Защото, както самият философ твърди, вроденото е микробът, останалото – здраве, честност, морална чистота, ако щете – е резултат от волята, която не бива никога да отпада“ .

Written by dEnisLaw

15.10.2016 at 2:13 pm

Публикувано в Общество

Tagged with , ,

The Ides of March

with one comment

Предстоящите президентски избори в САЩ, при които има далеч повече прозрачност (уж), отколкото преди предстоящите такива у нас (там поне кандидатите са ясни, а не както тук – партиите ежедневно увъртат и отлагат да съобщят кой ще е кандидат, а с това и постоянно разочароват в очакванията електората си), са един чудесен повод да представя на вниманието на уважаемия читател един изключително качествен и не знам защо толкова недооценен (едва 7.1 оценка в IMDB) от критиците филм.

The Ides of March на режисьора Джордж Клуни проследява политическата кариера на младия имиджмейкър Стивън, който се сблъсква с неподозирани задкулисни игри и заговори в хода на президентската кампания.

Според римския календар мартенските иди са денят в средата на месеците март, май, юли и октомври.
На 15 март 44 пр.н.е. заговорници убиват римския диктатор Гай Юлий Цезар, макар няколко дни преди това (според древногръцкия историк и среден платонист Плутарх) авгур Тит Вестриций Спурина да предупреждава Цезар с думите „Пази се от Мартенските иди!” („Cave Idus Martias“).

Днес този израз е синоним на предстоящо нещастие, а как ще се развият президентските избори и в САЩ, и у нас – предстои да разберем.
Дотогава може да се насладите на филма, приятно гледане.

Written by dEnisLaw

28.07.2016 at 4:39 pm

Публикувано в Общество

Tagged with , ,