Littera Scripta Manet

Един поглед през по-различен обектив

Posts Tagged ‘празници

2017-/+2018

leave a comment »

Няма да крия, че декември е най-трудният месец в годината поне за мен, защото, дори и да не ми се иска, се налага да направя равносметка на изминалите 12 месеца и да отчета за себе си всичките успехи и поражения както в личен, така и в професионален план.

Наскоро една моя позната сподели в обичния ми до смърт Twitter: „За всичко са виновни очакванията”. Ето защо този път няма да анализирам отминаващата година, а ще ви споделя по едно от пожеланията, които отправих към вас през отминалите 5 години. Вие сами преценете оправдават ли се очакванията или не.

И така:

  • през 2016-та година ви пожелах да разчитате предимно на себе си, да не давате втори шанс на човек, който ви е предал и да знаете, че провал е когато прецакате втория шанс – първият е само урок;
  • през 2015-та ви споделих петият закон на манипулацията според Йозеф Киршнер, който гласи: „Ако познавате силата на чувствата, ще погледнете с други очи на много неща от живота – морал, нравственост, почтеност, доброта.”, т.е. опознавайки вътрешния свят на човека до вас, стремете се да го уважавате, а не да го употребявате;
  • през 2014-та ви пожелах по-малко нерви, повече емоции с приятели и колеги и най-важното: да обръщате повече внимание на спящия до вас човек;
  • през 2013-та ви пожелах никога да не изпитвате мъка, за да не ви се налага да минавате през всичките й 5 фрази, за които психиатърката Елизабет Къблър-Рос пише: отрицание – гняв – пазарене – депресия – примирение;
  • през 2012-та ви пожелах да си поставяте цели, които да следвате (без значение, че вероятно ще се разочаровате по пътя към тях) и да се учите, докато сте живи.

Общо взето – това е.
Не очаквайте нищо от новата година, защото предните ми показаха, че всичко може да се обърне на 180 градуса както в положителен, така и в отрицателен план. Оставете се на въртележката наречена живот и не се разочаровайте от хора, които не знаят какво искат (най-вече от вас). Живейте, докато на мода не е излязло нещо друго за правене, както съветва безсмъртният Станислав Лец.
И дишайте. Дишайте много.

Advertisements

Written by dEnisLaw

22.12.2017 at 7:11 pm

Публикувано в Общество

Tagged with , ,

2016/2017 – Alea iacta est!

2 коментара

Уважаеми читателю,

Искрено се надявам твоята 2016-та година да не е преминала така трескаво, както моята. Иска ми се да си имал своите специални моменти, да запазиш добри спомени и в края на годината, когато натиснеш бутона TOTAL, нещата да са с положителен знак – от емоциите, та до здравето.

За пръв път ми е трудно да направя равносметка на годината, защото при мен тя мина колкото бързо, толкова и натоварено. Не успях да следя любимото си комедийно предаване – политическият живот у нас. Не успях и куп други неща (онези дребните, но изключително значими неща), но пък успях да постигна всичките си цели, които си бях определил за 2016-та. Най-важното: направих онази крачка, която много отдавна трябваше да направя, но за това в друг текст.

Едва през последните дни ми остана време да поразмишлявам малко. То не стига за новогодишен текст, но стига да си направя някои изводи, три от които много важни:
– ако изгубиш доверие в някого, не прави втори опит да му вярваш;
– провал е когато прецакаш втория шанс, първият път е само урок;
– разчитай предимно на себе си.

Какво да ти пожелая за новата 2017-та година, уважаеми читателю?
Струва ми се, че най-важното е здраве и късмет, защото всичко друго можеш и сам да постигнеш – аз се убедих в това през тази година. Вярвай ми – можеш! Всичко е въпрос на желание и амбиция; на нагласа и смелост; на решителност и убеденост.

Нека и да ти обещая нещо: вече ще имам време да се занимавам с любимите си неща и така, през „погледа” на обектива, китарата или перото ми, отново да знаеш моята гледна точка.

Весели празници, бъди здрав!

Written by dEnisLaw

25.12.2016 at 1:01 pm

Размисли 8.0: мерни единици

2 коментара

Напоследък, без да има особена причина, се заслушвам в разговорите на хората около мен. Освен повсеместната логорея, забелязах и нещо друго: много мерят тези хора.

***

Въпроси.
Колко скъпа кола караш, колко малко ти харчи и колко вдига? Каква длъжност заемаш в работата и каква заплата вземаш? Каква марка са ти дрехите и колко пари струват? В кой квартал живееш и на кой етаж си? Колко езика знаеш? Колко не знаеш? Ходиш ли на фитнес и колко вдигаш от лежанка? От кой отбор си? А от коя партия си? Ходил ли си на протести и на колко (ах, тази модерност „гражданска активност без кауза“)? Знаеш ли правилото за пълен и непълен член?
И като стана въпрос за член: на кой му е по-голям и с колко е спал?
И още: на коя са й по-големи и на колко е пуснала?
И така нататък, и така нататък. Става въпрос за мерни единици: сантиметри, дециметри, кубици, килограми, квадратура, височина, обем (според вътрешната си убеденост всеки се има за най-най).

***

Изобщо много мери българинът. Ето, днес е 6-ти май – Гергьовден, има военен парад и отново сме разпънали ролетката на комплексите. Това ме наведе на следната мисъл: защо говорим за Световен мир, когато държавите превръщат в национален празник демонстрацията на военна мощ? Не е ли това висша форма на цинизъм? Но и друго: армията не е ли по-малката религия? Десетки, стотици, хиляди еднакво облечени и еднакво мислещи хора, марширувайки като роботи под шапката на военната пропаганда?
Мисли…
Наскоро ме упрекнаха, че много разсъждавам. Ами, мога – затова го правя.

***

Снощи гледах недоразумението „Откраднат живот“ – някакъв български сериал в нелеп опит за реплика на „Спешно отделение“. Получило се е нещо съвсем друго – олицетворение на медицинската действителност у нас, т.е. интриги, любовни триъгълници, шуробаджанащина и неизмерима жажда за търговия, т.е. пари. В този ред на мисли родните режисьори да се замислят и за сериали с имена „Откраднато образование“, „Откраднато правосъдие“, „Откраднат парламентаризъм“ и прочее. Не би било лишено от смисъл, нали?

***

Веднъж ме посъветваха никога да не завършвам написаното с цитат, не било правилно. Аз ще завърша точно с такъв, защото много не обичам да ми казват какво да правя. Особено когато съветът е от хора без капка морал.
И така: Suum Cuique (по Платон).

***

Тschüss.

Written by dEnisLaw

06.05.2016 at 1:22 pm

2015 -/+ 2016

leave a comment »

Уважаеми читателю, остават броени дни до края декември и те ще са изпълнени с много усмивки, искрени (дали?) пожелания и лъскави подаръци; дни за почивка и много размисъл; дни, които ще се изнижат неусетно и отново ще започне една трескава пренагласа от отпуската към работата.

Равносметката.
Без да се налага да философстваме излишно над теми като религия, международно отношение, икономика, общество и политика, а също и бежанска криза, провалени реформи, лоши пътища-високи винетки и бутафория ли е българският парламентаризъм, защото, помоему, не те бяха най-важното, смело може да заключим следното: 2015-та година може да бъде обобщена с една единствена дума – тероризъм. И това е всичко, което трябва да се каже за нея, без да се налага отново да навлизаме в дебрите на черните, болезнени спомените и разкъсващата съзнанието мъка от отминалите трагедии.

Равносметката. Личносметката.
В личен план годината беше отвратителна и за мен по две причини: последователно във времето – в самото й начало и в края й, изгубих два изключително важни за мен човека. И двамата завинаги.

Точно поради тази причина нямам абсолютно никакви очаквания от предстоящата 2016-та година, тази ми донесе достатъчно разочарования. Това, разбира се, далеч не значи, че няма да преследвам целите, които съм си поставил – ще ги, но вече с една емоционална пестеливост.

Над какво ще размишлявам през 2016-та година? Освен за перекенделъщината в българския футбол и политика, но и над вечните сякаш теми любов-омраза,
флирт-изневяра, ревност-носталгия, прошка-презрение, вяра-предателство, алчност-пари, егоизм-неблагодарност, страх-разочарование, щастие-нещастие.

В края на началото, уважаеми читателю, ще споделя с теб петия закон на манипулацията според Йозеф Киршнер (може да го приемеш и като съвет и  новогодишен подарък):
„Ако познавате силата на чувствата, ще погледнете с други очи на много неща в живота – морал, нравственост, почтеност, доброта”.
Ergo: опознавайки вътрешния свят на човека до вас, стремете се да го уважавате, а не да го употребявате.

Весели празници, бъдете здрави!

Written by dEnisLaw

22.12.2015 at 5:17 pm

Публикувано в Общество

Tagged with , , ,

Новите будители

leave a comment »

Ако попитате българската младеж кой официален празник честваме днес, повечето от тях едва ли ще ви отговорят. Причина за това няма да е нито махмурлукът след снощното празнуване на Хелоуин, нито лекото гадене от прекаляването със синтетичните наркотици. Повечето от тях наистина не знаят, че днес отбелязваме Денят на народните будители, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници, революционери и будители на националния дух. И ако веднъж е отменян насилствено през 1945-та година от комунистическата власт, сега е на път да изчезне от само себе си.
Да си говорим истини: има немалко проблеми в образователната система, но има проблеми и при учениците. Едно, че техният брой постоянно намалява и друго, че вече е адски трудно да задържиш вниманието им към уроците. Мисълта на повечето от тях не е заета с учебния материал, а с лъскавия свят на богатите. Малцина са онези, които се стремят към наука и образование и те като че ли се губят сред останалите, които не искат да приемат идеалите на Иван Вазов, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Петър Богдан, Васил Левски или Христо Ботев. Мечтаят за друго: да са като Златките или Трите сестри (но не онези на Чехов); мечтаят да са футболисти (единственият спорт у нас, при който ти плащат, когато се излагаш по кръчмите); мечтаят да са в бизнеса с леките жени и тежките наркотици (защото там има лесни пари); мечтаят да са в политиката (защото там има още по-лесни пари); мечтаят да бъдат поканени във някакво псевдо ВИП Брадър шоу като еманация на стремлението им; мечтаят да се събудят като парвенюта, защото така е най-лесно.
За съжаление на всички (или поне на повечето от нас), те ще са новите будители на България. Ще станат абсурдният пример за подражание, който повечето млади ще следват. Те ще са по-силни и от Библията и това е ужасно. А е ужасно, защото все повече млади няма да знаят  какво е народен будител, но определено ще знаят с математическа точност колко силикон ще сложат в гърдите си, устните си, скулите си. Все повече няма да знаят нито коя е столицата на Полша, да речем, нито какво изобщо е столица. Разликата от „преди” и „сега” е във времето, парите, възпитанието и стремежа към образование. Навремето стотици хора са мислили за държавата, а днес хиляди я продават на парцел и на парче – знаете: по-бедните продават пици на парче, по-богатите продават държавата на парцели. И двата вида търговци са хитри, но никога няма да бъдат умни.
Моралният упадък е виновен днес повечето млади да не отбележат Деня на народните будители, защото „какво по дяволите ме интересува това?!”. Ще отбележат нещо друго обаче – че все повече разреждат алкохола по заведенията и белото не държи толкова, колкото преди.
Страшно е. Щеше да бъде смешно, ако не беше страшно!

Written by dEnisLaw

01.11.2015 at 7:36 am

Честита нова 2015-та година

leave a comment »

Честита Нова година, уважаеми читателю!

През 2015-та ти пожелавам най-вече здраве, щастие, любов, разбирателство, благоденствие, късмет, европейска заплата, доминикански пури, израелско шампанско, ирландско уиски, белгийска и чешка бира, френско сирене, унгарски салам, екскурзии до Санкт Петербург, Лондон, Ню Йорк, Токио и Париж, изискани обноски и прочее, и прочее.
Пожелавам ти също така много свободно време, за да можеш да обръщаш повече внимание на спящия до теб човек, по-малко нерви и стрес, но повече приятни емоции с колеги и приятели.
Лично за себе си си пожелах да имаме Държава, а след това желание един мой добър приятел отвърна в новогодишната нощ „За да можем да се върнем в България“, пък аз го допълних с „За да не се налага и ние да идваме при вас, в чужбина“.

За много години, бъдете здрави!

Written by dEnisLaw

01.01.2015 at 12:48 am

Публикувано в Общество

Tagged with ,

2014-та в три абзаца

leave a comment »

Уважаеми читателю, в месеца на желанията сме, където по традиция пожелаваме на близките си здраве, щастие и по-добра нова година, а за себе си европейска заплата, по възможност „нова”, поне 15 годишна кола и също по-добра година.
Отново по традиция в края на 2014-та правим равносметка на изминалата година, но с досада установяваме, че тя е същата, каквато беше и предната с баналните си теми за спорт и политика. А там, в спорта и политиката, перекенделъщината (перекенде е стар софийски лаф за неудачник) достигна неподозирани висоти.
И пак по традиция (вече!) годината изпращаме така, както изпратихме и предходната – с протести. С протести ще посрещнем и новата – няма как, модата го задължава.

Прочее, тази година мина някак неусетно за мен с цялата си еднообразност и заетост. Нямах време да пиша, но пък имах време да мисля. Познавачески заключих, че младите хора бягат от България, защото не искат да живеят в някаква бутафорна държава, а бидейки крайни реалисти искат да живеят и работят на място, където знанията и труда им ще се оценяват адекватно.
В такива моменти на прозрение ме обхващаше мъка и болезнено минавах през всичките й 5 фази, описани от психиатърката Елизабет Къблър-Рос:
1) Отричане („Това не се случва на мен”)
2) Гняв („Защо това се случва точно на мен”)
3) Пазарене („Обещавам да стана по-добър човек, ако…”)
4) Депресия („Вече не ме интересува”)
5) Приемане („Готов съм на всичко”).
После, знаейки, че скуката и еднообразието са нашите убийци, игнорирах лошите моменти и смело стъпвах на моста между спомени и очаквания.

Общо взето това мога да ти пожелая и на теб, уважаеми читателю – да продължаваш смело напред по моста, загърбвайки крайните несправедливости на грозния, сив живот в България, защото в противен случай пак ще седнем на масите в кръчмите.
Какво друго? Пожелавам ти също така да не се ядосваш с клоунадата наречена български парламентаризъм – онези, които открито ти се подиграват не заслужават уважение и нерви.
И още – пожелавам ти най-вече спокойствие.

Светли празници!

Written by dEnisLaw

23.12.2014 at 5:09 pm

Публикувано в Общество

Tagged with ,