Littera Scripta Manet

Един поглед през по-различен обектив

Posts Tagged ‘филми

„Love“

leave a comment »

След два неуспешни опита да изгледам докрай „Любов” на Гаспар Ное, днес най-сетне успях. Преди това обаче изчетох десетки резюмета и „дълбоки” анализи на филмовите критици. Те, както и очаквах, не бяха нищо повече от обичайната доза извъртени клишета като „експлицитни сцени на секс”, „хардкор кадри” и „шведски тройки”.
Никъде обаче не попаднах на мисъл – никой от тези, които прочетох, не бяха вникнали в смисъла на филма, а просто бяха минали отгоре с влажния парцал, за да оберат прахта, но не и да изтрият петната.

Иначе, ако рискуваш да потънеш в мръсотията, „Любов” задъхва и то не със сексуалните си сцени – не, а с посланието, което оставя. Рязък контраст на всичко онова, което сте чели и гледали досега – доброто побеждава, миналото е зад нас, бъдещето е пред нас, надеждите, новото начало и т.н.
„Любов” разбива чекмеджето, в което сте заключили спомените си, за да разгледа онова, което сте забравили там и тактично ви оставя един кибрит – запалете ги, ако искате, ако ли не, изгорете си ръцете, с които недостатъчно сте докосвали.
„Любов” трие с лекота перманентния надпис „минало” и слага началото на нова поредица от въпроси: какво можеше да бъде, ако…?
„Любов“ обърква – това е хаос, подобен на любовта.

Лентата на Гаспар Ное ни хвърля в бездната на неизживяното минало, на дъното на което ни очаква една горчива истина: животът е голяма бъркотия, любовта – още по-голяма.
Но оставя и един много важен съвет: не бива да има трети там, където двама са достатъчни.

Advertisements

Written by dEnisLaw

21.01.2017 at 2:34 pm

Публикувано в КУЛТурно

Tagged with , , , ,

The Ides of March

with one comment

Предстоящите президентски избори в САЩ, при които има далеч повече прозрачност (уж), отколкото преди предстоящите такива у нас (там поне кандидатите са ясни, а не както тук – партиите ежедневно увъртат и отлагат да съобщят кой ще е кандидат, а с това и постоянно разочароват в очакванията електората си), са един чудесен повод да представя на вниманието на уважаемия читател един изключително качествен и не знам защо толкова недооценен (едва 7.1 оценка в IMDB) от критиците филм.

The Ides of March на режисьора Джордж Клуни проследява политическата кариера на младия имиджмейкър Стивън, който се сблъсква с неподозирани задкулисни игри и заговори в хода на президентската кампания.

Според римския календар мартенските иди са денят в средата на месеците март, май, юли и октомври.
На 15 март 44 пр.н.е. заговорници убиват римския диктатор Гай Юлий Цезар, макар няколко дни преди това (според древногръцкия историк и среден платонист Плутарх) авгур Тит Вестриций Спурина да предупреждава Цезар с думите „Пази се от Мартенските иди!” („Cave Idus Martias“).

Днес този израз е синоним на предстоящо нещастие, а как ще се развият президентските избори и в САЩ, и у нас – предстои да разберем.
Дотогава може да се насладите на филма, приятно гледане.

Written by dEnisLaw

28.07.2016 at 4:39 pm

Публикувано в Общество

Tagged with , ,

MR 73 (The Last Deadly Mission)

leave a comment »

 

 

MR 73 е филм на френския режисьор Оливие Маршал и е базиран по действителен случай.
В лентата майсторски са преплетени различни човешки съдби, които са обединени от едно нещо – всеки от героите крие тежко минало, с което все още се бори и не съумява да преживее.

– Пиян си, сутринта…?

MR 73 е личната драма на всеки един от нас: добрият, който е изгубил вярата си и се е отдал на алкохола, опитвайки се да преглътне мъката, утаила се на дъното на бутилката; красавицата, която е поставила личните си проблеми над всичко останало и наказва близките по особено болезнен начин от страх самата тя да не бъде наказана; горделивата дама, която е влюбена в добрия, защото вижда в него сродната си душа, но живее с лошия, но богат побойник; злодеят, който се опитва да изкупи престъпните си грехове, като се отдава на вярата в Господ.

– Не съм искала това да се случи…
– И аз не съм искал това да се случи, но се случи…

MR73 е сложна симбиоза, в която са засегнати темите за алкохолизма, вярата, вината, греха, егоизма, лъжата, прошката, отмъщението, възмездието.

– Ти вече не си полицай, не го забравяй.
– Не съм забравил нищо от миналото.

MR 73 е филм за силата, която отнемайки един живот, дарява друг…

– Остани, ако искаш…
– Не съм от добрите момчета, знаеш това.
– Какво е всъщност „Добър човек“?

Written by dEnisLaw

05.03.2016 at 3:27 pm

Touching the Void

leave a comment »

Отдавна не бях писал за филми, макар преди време да бях превърнал това в традиция. Работата е там, че мога да гледам само драми и филми по действителен случай. Първите вече трудно се намират, вторите съм ги изгледал. Но аз съм на мнение, че стойностните неща трябва да се повтарят, както е и при думите, затова ще ви представя една невероятна история за силата на човешкия дух.

touching.the.void

“Touching the Void” е филм по действителен случай на режисьора Кевин Макдоналд. Документалната драма е базирана на книгата на Симпсън „Докосване до пустотата”, която е носител на най-престижната награда за алпийска белетристика Bordman-Tasker Award.
През далечната 1985-та година двамата приятели Джо Симпсън и Саймън Йейтс решават да изкачат непокорената западната стена на седем хилядника Сиула Гранде в Перу. Тръгват да катерят в „алпийски стил” – рисковано начинание, при което тръгваш от базовия лагер без да прокарваш предварителен маршрут и да опъваш въжета. Изкачваш без да отстъпваш и нямаш право на грешка. За такъв вид катерене трябва да имаш 110% вяра във възможностите и уменията на партньора ти, тъй като през цялото време си вързан с въже за него. След три дни стигат върха, но на слизане Джо чупи крак. Саймън решава да го спуска с въже надолу. В един момент Джо увисва над дълбока пропаст. Саймън не вижда какво става, защото върлува снежна буря, просто държи здраво въжето. Времето минава, става тъмно и все по-студено. И тогава Саймън срязва въжето, на което Джо виси и последният пада в пропастта. Решението е страшно. В такива моменти жаждата за живот достига висшата си форма на егоизъм – за да живее един, друг трябва да умре. Ужасяващото тук е, че на смърт те обрича най-близкият ти приятел, човекът, на когото си поверил живота си, човекът, от който никога не си допускал такова предателство – смъртоносно.
Невъзможното обаче се случва – Джо оцелява и дори успява да стигне до базовия лагер миг преди Саймън да си тръгне. Първите му думи към него са „И аз бих срязал въжето”. Прибирайки се в Англия Саймън понася страшно много критика от свои колеги алпинисти за това, че е обрекъл Джо на смърт. Единствената подкрепа получава от самия Джо, който по-късно във времето описва случката в книга. В посвещението той пише: „На Саймън Йейтс, заради дълга, който няма да му върна никога. На приятелите ми, които отидоха в планината и не се върнаха”.

Филмът засяга темите за егоистичната жажда за живот и за непоклатимата сила на приятелството, за позорното предателство и благородната прошка, за злото и доброто. След него остават въпроси, на които трудно се дава точен отговор: вие бихте ли срязали въжето на най-близкия си приятел, който безусловно ви се е доверил? От друга страна бихте ли простили такава постъпка? И друго: прошката, макар и искрена, не обрича ли сгрешилия непрекъснато да носи вината в себе си? Що за прошка, когато ще те отдаде на вечно терзание? Може ли да я тълкуваме и като наказание?
Въпроси и толкова различни отговори, колко са различни и човешките характери. Кои са правилните обаче и кой може да ни каже тези неща?

Written by dEnisLaw

02.11.2015 at 8:33 pm

Публикувано в КУЛТурно

Tagged with ,

Оскари 2013

leave a comment »

Когато Сет Макферлин излезе като водещ на 85-та церемония по връчването на наградите Оскар – най-голямото събитие в света на киното, провело се в Dolby Theater в Лос Анджелис, си казах: „Това ще е някаква шега!”  Точно така се оказа.

oscars-2013
Големият победител (изненадващо!) се оказа „Арго” на Бен Афлек, който спечели статуетката за най-добър филм. Нищо против него нямам, дори харесвам филмите му (с изключение на „Арго”), но нека не го превръщаме в българското Графче…
Филмът, отнесъл най-много Оскари се оказа „Животът на Пи”. В екипа, работил по филма, е и българският художник Любомир Христов. Браво, Любо! Второто място си делят „Клетниците” и „Арго”, а „Джанго без окови” остана с 2 награди.
Огромното разочарование бе за Робърт Земекис и неговият „Полет”, който остана без приз. За мен това също бе невероятна изненада, защото филмът действително беше адски стойностен и засягаше темата с алкохолизма, който е един от смъртоносните бичовете на 20 и 21 век. Но явно американците не обичат да се говори за уиски и водка…
Недоумение у мен предизвикаха и номинациите на клоунадата на Джо Райт „Анна Каренина”, но кой съм аз, че да съдя?

Ето ги и големите победители на вечерта:

Най-добър филм – Argo
Най-добър режисьор – Анг Лий (Life of Pi)
Най-добра актриса – Дженифър Лоурънс (Jennifer Lawrence)
Най-добър актьор – Даниел Дей-Луис (Daniel Day-Lewis)
Най-добра актриса в поддържаща роля – Ан Хатауей (Anne Hathaway)
Най-добър актьор в поддържаща роля – Кристоф Валц (Christoph Waltz)
Най-добър чуждестранен филм – Amour
Най-добър документален филм – Searching For Sugar Man
Най-добър анимационен филм – Brave
Най-добър късометражен анимационен филм – Paperman
Най-добра оригинална песен – Skyfall
Най-добра музика – Life of Pi
Най-добра кинематография – Life of Pi
Най-добри визуални ефекти – Life of Pi
Най-добри костюми – Anna Karenina
Най-добър грим и прически – Les Miserables
Най-добър късометражен игрален филм – Curfew
Най-добър късометражен документален филм – Inocente
Най-добро озвучаване – Les Miserables
Най-добър звуков монтаж – Zero Dark Thirty / Skyfall
Най-добър филмов монтаж – Argo
Най-добра сценография – Lincoln

Линк към страницата на IMdb

Written by dEnisLaw

25.02.2013 at 11:49 am

Публикувано в КУЛТурно

Tagged with ,