Littera Scripta Manet

Един поглед през по-различен обектив

Posts Tagged ‘философия

Pukemon

leave a comment »

Уважаеми читателю,

Надявам се, че в момента не се разминаваме с теб по улиците: ти – забил поглед в телефона си и търсещ покемони, аз – следейки те издалеко и анализирайки поведението ти с интерес.
По-скоро ми се ще да си пред компютъра (а най-добре в тази юлска жега да си на сянка с книга в ръка), да прочетеш този текст и да се замислиш сериозно.

***

И така: нека тръгнем от Платон, който открива света на идеите и минем напред във времето, когато с години са мислени идеологиите, чрез които да бъдат управлявани отделни хора, групи и дори народи – ще стигнем до днес, когато, види се, е достатъчна една единствена игра, която да ни направлява накъде да вървим и какво да правим.

***

Преди три години писах за едни протести и нарекох участниците пешките върху шахматната дъска – онези безлични фигури, които шахматистът жертва в името на победата”.
Днес тези Калитковци не само не се осъзнаха, но дори станаха повече, а с това увеличиха улова на „онези горе”, които умело продължават да залагат капаните на модерната тоталитарна (властова) пропаганда и оплитат в мрежите си младите и безразсъдните.

Това горното, напълно вярно впрочем, беше прекарано през призмата на метафорите, защото, както Аристотел ни съветва, този метод е нужен за целите на благозвучието и убедителността.
За целите на осъзнатото трябва да признаем друго: в момента се извършва нещо много по-грозно и пошло: това е издевателство над личната свобода – не само знаем къде си и какво правиш, но дори ти казваме накъде да вървиш и как да мислиш.
Pukemon.

***

Но да се върнем отново при Платон, който пише в „Държавата”: „Тези, които ограбват доспехите на мъртвите, приличат на кученцата, които хапят камъните, а не докосват онзи, който ги хвърля”.
С други думи: утре ще обвиним подхвърлената жертва, а не онзи, който се опитва да ни нахрани с нея.

***

Апропо, ако трябва философски да заключим, положението е тотален обществен регрес.

Advertisements

Written by dEnisLaw

26.07.2016 at 12:52 pm

Размисли 14.0: казах, чухте, знаете, съдете!

leave a comment »

Някои мои мисли от средата на юни докъм средата на юли. За едни интересно, за други не – дано да си от първите.

***

Юни.
*Silence is better than bullshit – реших да си направя социална почивка за известно време.
*Европейското по футбол нито ми е европейско, нито интересно.
*Глупости.
*Излъгах. Излъгах още веднъж. Бях искрен до болка. Отново излъгах.
*Мислих дълго. Оказа се, че да лъжеш е доста лесно и удобно особено, ако преглътнеш морала си с глътка бяло вино. Или червено.
*Мисля да спра да лъжа – това не съм аз.
*Мисля да продължа да лъжа – това отново не съм аз, но е по-лесно.
*Факсът в офиса звънна. Всички сме изненадани и се озъртаме плахо.
*А, да, офисът…
*На път съм да направя нещо, което е против принципите ми.
*Направих го. Не се чувствам гузен, дори напротив – светът е несправедлив и гнусен, а аз не мога да продължавам да бъда гостоприемник.
*Животът, оказва се, е връзки и късмет. Но най-вече връзки.
*Ctrl+S
*Редактирай. Не го прави.
*Купих си часовник – помъдрях или остарях?
*Оставам с впечатлението, че за българските депутати понятието „българи зад граница” се отнася само за онези, които са в Турция…
*Изумяват ме хората, които могат да напишат голям текст, но да не кажат нищо с него.
*The O.C. – отново и отново!
*Не виждам проблем в това да слушам Placebo.
*Защо хората на изкуството винаги са влюбени до болка в леките жени?!
*Младостта е единственият порок, който се променя с времето.
*Простотията не е за кратко, тя е завинаги.
*Когато единственото чувство, което е останало в теб, е самотата…
*Само онзи, който си е порязвал пръста на капачка от бира, знае колко боли любовта.

***

Юли.
*Толкова го чакам този месец!
*Noisy, айде, моля ти се, издай българският GQ – родните парвенюта имат крещяща нужда от нещо, което да ги упътва по модната магистрала.
*Мисля си за отпуска и почивка – от простотията и други човешки пороци.
*Мисля си и за друго: щастието за едни често се оказва статистика за други.
*Ambition makes you look pretty ugly. Кicking, squealing Gucci little piggy.
*Да се влюбиш на инат и насила в някого, за да забравиш другиго, е безмерна глупост, каквото и да си говорим.
*Всеки път, когато натискам бутоните Publish/Tweet/Send получавам по една лека екстрасистола.
*Ако при Борисов 1.0 бяха най-безсмислените министри, то при Борисов 2.0 са най-ненужните.
*Another night unfolds over Old Sofia.
*Само у нас е възможно да вдигнат цената на нещо, което все още не съществува.
*Life’s full of exits…
*Табелите при влизане в София трябва да са жълти и на тях да пише: „Столицата е в цялостен ремонт”.
*Да поразсъждаваме заедно над една несправедливост: както често се получава, очакванията имат злощастната участ да бъдат спъвани отзад от предателствата (ако трябва да използваме футболни метафори, за да сме в тон с европейското), а съдията на живота удобно си затваря очите за такива нарушения, вместо да ги наказва с картони – жълти или червени.
*Току разбирам, че Вежди Рашидов – този, помоему, така неприятен опортюнист, бил посъветвал журналиста от БНТ Георги Ангелов „да не иронизира толкова често държавата, на чиято ясла е и неговата заплата“. Рашидов, имайки склонността да бълва от време на време по някоя и друга дивотия, досущ като някои негови съпартийци, разби сякаш за миг градения с години „демократичен“ мит, че властта не диктува „модата“ в медиите. Туше!
*Понякога ми се ще и аз да заключа като Агатон (древногръцкият поет на трагедията в Древна Атина – знаете, когото сам Платон е увековечил в безсмъртния си „Пир“):
„Човек би рекъл с право: вероятно е да стават и невероятни работи“, но отдавна нищо не може да ме учуди в нашата държавица…
*Ставам преди изгрев и чета „Реторика“ на Аристотел, за да се почувствам и аз поне малко философ.
*В края на тази седмица трябва да се радвам много, а в края на другата – още повече. Да видим.

***

Казах, чухте, знаете, съдете! (по Лизий, „Срещу Ератостен”)

Written by dEnisLaw

11.07.2016 at 8:14 pm

Публикувано в Общество

Tagged with , ,