Littera Scripta Manet

Един поглед през по-различен обектив

Posts Tagged ‘фотография

Фотопис: малка част от България

leave a comment »

Да бях Алеко или поне малко Светослав Минков, да бях започнал тези редове със „Станах една сутрин и в главата ми се зароди идеята за пътепис…“. Уви, не съм достигнал висотата, с която тези творци са боравели с перото, затова ще ви представя един кратък фотопис.
Това са местата, през които минах по времето на моя отпуск. Като локации не са много, но пък онова, което предоставиха като гледка, беше неописуемо. Поради тази причина реших да заменя думите със снимки.

Ако все още не сте били на някои от тези места – посетете ги. Вълшебни са. Откъсват те от грозната, сива и прашна действителност на града. Пренасят те в друг свят, в който няма престъпление, корупция, шуробаджанащина, мерзост и т.н. Не мислиш за скапаните пътища, по които трудно се придвижваш дори с джип; не мислиш за скапаните водопроводи, които постоянно са в ремонт и вода все няма; не се тормозиш за задръствания и битови сметки и най-малкото – чувстваш се човек. Защото там – в града – нещата наистина са скапани и потискащи и те превръщат в звяр, тъй като един ден неусетно започваш да следваш модела на поведение на хората, които си ненавиждал и така се превръщаш в същия изрод като тях.
А тук – сред природата – не е така. Тук си друг човек – по-добър и по-щастлив.

Гледка от връх Ком, 2016 метра (Берковица)

0

 

Пещера „Проходна“/“Очите на Бога“ (с. Карлуково, община Луковит)

1

 

„Деветашката пещера“ (с. Деветаки, община Ловеч)

2

 

„Крушунски водопади“ (с. Крушуна, община Летница)

3

 

Река Дунав (Лом)

4

 

Язовир „Огоста“ (Монтана)

5

6

Advertisements

Written by dEnisLaw

13.08.2017 at 9:19 am

Размисли 20.0: претенции

leave a comment »

Януари по традиция е студен, снежен и изпълнен с политическа (а в последно време и обществена) скудоумност и безсрамие.

Наскоро, докато мислех над текст с работно заглавие „Сняг, лютеница и други каши”, Борислав Зюмбюлев (главен редактор на „24 часа”) ме изпревари и написа само „Сняг и лютеница”. За мен остана да ви напиша за кашите, които преди това са били претенции.

Обикновено претендират предимно политиците: кой какво е направил или възнамерява да направи в „името и за благото на народа”. Както цяло тези неща изобщо не се забелязват с просто око и затова блуждаят някъде в сферата на претенциите, че е сторено. А на мен отдавна ми се иска нещо друго: политиците да не казват какво са направили, а да признават какво не са направили. Просто е.
Но претенции напоследък има и самото общество. Претендира да разбира от всичко, да може всичко, да знае всичко, всичко да му е лесно. На думи обаче, макар думите никак да не са лесни.

Аз, примерно, имам претенциите да разбирам от музика (вероятно защото баща ми в един период от работната си кариера беше преподавател по музика), от фотография (пак заради баща ми, който снимаше много и имаше собствена фотолаборатория) и от писане. Писането не съм го наследил нито от него, нито от майка ми (от която пък наследих една наивност да се доверявам на всеки и да помагам на всеки – неща, които в днешния подъл свят не са предимство, а сериозен недостатък), а просто в един момент много ми хареса да подреждам думите и да ги свързвам в изречения. И дори веднъж един професор по реторика ми заяви, че пиша по много интересен и въздействащ начин. Но моите претенции не са, че владея отлично и трите материи, а че разбирам от тях. Защото разбирам от фотоапарати, но не и от камери; както разбирам от китари, но не и от цигулки и т.н.

Но обществото има такива претенции – да разбира от ядрена физика, без дори да знае, че атомът има ядро. Или да разбира от сърдечни операции, а да не знае, че вена и артерия са две различни неща. Или да разбира от политика, без да прави разлика между ляво и дясно. От политика най-разбира обществото, макар напоследък да има претенции да разбира и от футбол, тенис, графичен дизайн и прочее. И спори, спори, спори…, защото и за това има претенции – че умее да печели спорове и винаги да бъде прав.

Иначе думите не са страшни освен, ако не са празни. Тогава идва страшното – когато има словоблудстване и словоизвращение.
Останалото е лесно. И просто.

Written by dEnisLaw

18.01.2017 at 12:15 pm