Littera Scripta Manet

Един поглед през по-различен обектив

Posts Tagged ‘music

Like a Stone

leave a comment »

IMAG1872

„…аnd on I read
Until the day was gone
And I sat in regret
Of all the things I’ve done
For all that I’ve blessed
And all that I’ve wronged
In dreams until my death
I will wander on…“

Advertisements

Written by dEnisLaw

22.05.2017 at 8:22 pm

Публикувано в КУЛТурно

Tagged with , , ,

Oasis: a way of life

leave a comment »

Here’s a thought for every man who tries to understand,
What is in his hands?
He walks along the open road of love and life,
Survivin’ if he can

Bound with all the weight of all the words he tried to say,
Chained to all the places that he never wished to stay,
Bound with all the weight of all the words he tried to say,
As he faced the sun he cast no shadow.

As they took his soul they stole his pride,
As he faced the sun he cast no shadow…

Written by dEnisLaw

22.05.2016 at 1:41 pm

Публикувано в КУЛТурно

Tagged with , ,

On the Road

leave a comment »

Да кажеш, че „По пътя” на Керуак е просто книга, е все едно да кажеш, че „Доорс” е просто група.
„По пътя” не е само пътуване на стоп, джаз, пакет „Лъки Страйк“ и бутилка долнопробно уиски.
„По пътя” е нещо много повече от лична история – това е вивисекция на цяло едно поколение през 60-те в Америка.
Призната за книгата, която преобръща Америка и света, „По пътя” е Библия до която се докосват трилогията “Sexus”, “Plexus”, “Nexus” на Хенри Милър, “Junkie” на Уилям Бъроуз и “Factotum” на Чарлз Буковски. И музиката на Дженис Джоплин и Морфин, разбира се.
„По пътя” не е път.
Това е начин на живот.

С трудната задача да екранизира този шедьовър на Джек Керуак се зае Уолтър Сейлс и успя! Малцина са онези, които дръзват да се изправят пред такова предизвикателство, но съдбата обича смелите!

Written by dEnisLaw

20.12.2012 at 3:20 pm

Публикувано в КУЛТурно

Tagged with , ,

Sex Pistols

leave a comment »

Това не е тъжно разказаната история на Alex Cox за басиста Sid Vicious (Sex Pistols). Това всъщност е алманах не само на британската пънк-рок култура, но иЗобщо на пънка като цяло. А защо главно действащо лице е Вишъс ли? Ами защото Сид е емблематичен представител на тая субкултура и олицетворение на всичко онова, което е пънка – като започнем от нихилизма, минем през пълната безотговорност, насилието, липсата на каквато и да била ценностна система и стигнем чак до анархията.

Смело мога да заявя, че “Sid and Nancy” е и епопея за живота на Сид Вишъс, който за едни ще си остане свободния върховен дух на пънк културата, а за други – трагичната еманация на същата култура, свързващи я с прекомерната употреба на алкохол и наркотици.
Да си наркоман не е предварително дадена характеристика, а придобита такава. Наркоманите винаги са твърдели, че по-добре е да си наркоман, отколкото пияница. Лошото е, че Сид Вишъс беше и двете. Влияние са оказали както средата, в която е израснал, така и приятелите, с които се събира. Сред тая прослойка от хора, Сид среща и американката Нанси Спънджен – неговата единствена любов, с която не успяват дълго да изживеят детинската си привързаност един към друг. Нанси умира с прободна рана в корема (според едни самият Вишъс я убил, според други – неканени гости в навечерието на убийстовото), а Сид малко след нея от свръхдоза хероин. В предсмъртното си писмо Сид е пожелал да бъде погребан до нея – тъжен завършек на един живот, приключил твърде рано между капките хероинов разтвор, халбите с бира и звуците на бас китарата.
God save the Queen, Sid and Nancy!

Written by dEnisLaw

07.07.2012 at 7:34 am

Публикувано в КУЛТурно

Tagged with , ,