Спрете ни тока, не искаме вода

Уважаеми читателю,
В началото на календарната година направих един текстови файл и в него записвам по-значимите неща, които се случват в България. Пълният текст ще видиш в края на месец декември (ако имам пари да си платя интернета и пишещите ми пръсти не са премръзнали от студ, тъй като не съм сигурен, че съм дотолкова платежоспособен, че да отчитам всеки месец на ЧЕЗ парите за изразходвания от мен ток). Само ще ти подскажа, че в този файл пиша предимно за увеличаване: на ток, вода, газ, петрол, хранителни продукти, такси за обучение, медицинско обслужване, билети и прочее. А! И веднъж писах за увеличението на заплатите – минималната „скочи” с 20 лева.
И понеже традициите трябва да се спазват, на 1-ви юли осъмнахме с нова цена на тока: цели 13%, въпреки обещаните 10%. Още неотърсили се от шока, ново увеличение тази сутрин стресна българите – това на хляба.
Именно увеличението на хляба ме накара да си спомня за Великата френска революция, която е разтърсила основите на Европа, а влиянието й е било усетено в целия свят. Тази Велика френска революция, която е осигурила храна на бедните, демокрация (ама истинска!) на Франция и е създала нов ред в обществото!
Кое е дало началото й?
Според историците, това е годините на занемаряване от правителството, което оставя френския народ в бедност и глад, празната хазна, огромните данъци, които трябва да плащат бедните селяни ( в същото време благородниците са били освободени от данъци!) и разкоша, които Версай си позволява, докато народа гине.
Но една от най-важните причини е бил хлябът!
Хлябът бил основната храна на французите, а лошите реколти повишили цената на брашното. Скокът в цената на хляба веднага бил усетен от всички и скоро един самун струвал колкото една месечна заплата.

„Знаете ли защо има толкова хора в нужда? Защото това, което поемата лакомо за един ден, ще стигне за прехраната на 1000 души!”                                            Максимилиан Робеспиер

Гладът преминал в гняв, а в цяла Франция започнали бунтове. Жан-Пол Марат насърчавал тълпата чрез своя вестник. Сам той подтиквал за кръв: „За да се постигне обществено спокойствие, трябва да паднат още 270 000 глави!“. А след безсмъртната му фраза: „Хората имат право да погълнат туптящите сърца на тираните си!“, народът обезумял: паднала Бастилията, а след нея и хиляди глави.
И ако днес нямаме Бастилия, то имаме парламент…

Приключенията на добрия войник Швейк

„Правителство, което повиши цената на бирата, неминуемо пада от власт”                                                                                                          Ярослав Хашек

Едва ли си чел „Приключенията на добрия войник Швейк”, но нищо не ти пречи да изгледаш филма. Е, верно, че няма холивудски екшън сцени, боеве с лазерни мечове и скъпи дългокраки проститутки, по които да точат лигите си лошите герои от филмите, стиснали скъпарски пури между развалените си зъби. Има обаче нещо съвсем друго: гаранция за истинско забавление, за което главен „виновник” е забавният и жизнерадостен Швейк.
„Приключенията на добрия войник Швейк” е антивоенен роман и обхваща периода на Първата Световна война. Сама авторът казва, че всяка епоха трябва да има своя герой. И оня епоха го намира в лицето на Йозеф Швейк, чийто образ съчетава безименния народен ропот срещу безсмислието и жестокостта на войната.
„И този тих, скромен, опърпан човек е наистина старият добър войник Швейк, героичен, храбър, чието име едно време, през австрийско, не слизаше от устата на гражданите на чешкото кралство и чиято слава не ще залезе и при републиката.”
Знаете, че животът не е школа за изтънчено поведение. За това и „Приключенията на добрия войник Швейк” не е ръководство за салонни обноски или научна книга, в която можете да намерите упътване с кои изрази можете да си служите в обществото. Но какво пък! Само оня, който не е запознат с историите на Швейк, само той не знае какво губи.

Английският съсед

Замислен през 2004 и реализиран чак през 2011 година, „Английският съсед” със специалното участие на британския актьор Лесли Грантъм е комедиен сериал направен по едноименната книга на Михаил Вешим и режисиран от Дочо Боджаков (познат още с „Патриархат”).
„Английският съсед” е сериал за срещата на две коренно различни култури. От едната страна са редът и трудолюбието при англичаните, от другата – хитростта на българите.
Картината ни пренася в малкото българско селце Плодородно, където всеки от жителите му се занимава с всичко друго, но не и с труд. Там е Нотингам – млад мъж, на който основното занимание е да залага на еврофутбол, там са местният даскал по химия и запасният полковник от ДС Щърбанов, които варят „уиски” в селското училище и го пласират в кръчмата, там е и Киров – млад скинар, лутащ се между национализма и престъпленията, който така и не може да намери точното си място, там е и кмета – човек с глобален поглед над нещата и с европейско мислене, решил да използва всичките възможности, които Европейският съюз му предоставя, за да разкраси и разнообрази Плодородно.
Съселяните са свикнали един с друг и всичко върви нормално, докато един ден в Плодородно не пристига англичанинът Джон Джоунс, който купува къща там.
И тогава всичко се променя, докато един ден идва момент, в който не можеш да разбереш дали нашите селяни са приели английските обноски или англичанинът Джон е придобил българските нрави и привички.