Порното като продължение на чалгата

Интересен дебат гледах снощи по една от телевизиите ни. Въпросът беше: „Защо гледаме свободно порно канали?”. Питането обаче е толкова чудновато, колкото чудновати бяха и отговорите на участниците. Изказаха се много мнения. Мина се от кодиране на порно каналите от самия ТВ доставчик (което е пълно безумие за мен, защото ти плащаш за тези канали!), през родителски самоконтрол, та се стигна чак до забрана на тези канали, защото провокирали секс и пошлост сред учениците. Порното било лоша култура, учело младите на извращения и ги тласкало към лоши път.
Тук е моментът да се запитаме доколко е лоша културата на една родна музикална телевизия, която излъчва 24 часа в денонощието нещо, което всеки съвестен гражданин определя като софт порно. Не е ли абсурдно да се иска изцяло забрана на порното по телевизията, а същевременно по-лекият негов вариант да бъде излъчван денонощно?
По въпросния музикален канал постоянно дават полуголи (и дори разсъблечени) момичета, които са напомпали гърдите и устните си със силикон, пеещи крайно вулгарни, пошли песни. Текстовете им са пропаганда за секс с няколко мъже, за скъпи коли, уискита и пури, за долари и евро, за скандали и изневери… Тези момичета са по концерти и стадиони, та чак и на предизборни кампании – гледа ги цяла България; гледат ги млади и стари, деца и възрастни. Порното никога не е било толкова публично, за разлика от тях – да си говорим истините!
Виждали ли сте по улиците или в училището голи момичета с вибратори в ръце? Виждали ли сте в тоалетните на моловете момичета да правят орална любов на съучениците си? Виждали ли сте на улицата момичетата да правят секс с непознат? Ето това е порно, но то е само по телевизията или в интернет.
От друга страна обаче, не може да отречете, че днешната младеж много иска да бъде като певиците от музикалния канал и всячески се опитват да им подражават – и като облекло, и като поведение. Те са облечени в оскъдни дрешки, с нетърпение чакат да навършат пълнолетие за да могат да са независими от родителите си и мечтаят за дискотеки и мускулести свръх богати мъже, които да им платят 2х375 кубика силикон в гърдите. Това вече е чалга. Такава истинска, която дават 24/7 по телевизията. Тя е тази, която развращава и убива морала и възпитанието у младите.
Можем да заключим, че порното е продължение на чалгата, и като такова, то е в пъти по разбираемо от нея. А всъщност против нея днес се обявиха и гражданското сдружение „Майки срещу насилието в Студентски град”. Те са против предстоящия концерт за връчване на чалга награди на въпросната музикална телевизия, който ще се проведе в прословутата зала 1 на НДК – там, където са гостували знаменитости и световни звезди от ранга на Хосе Карерас, Андреа Бочели, Монсерат Кабайе, Найджъл Кенеди, Болшой Театър, Виенска филхармония с Херберт фон Караян, както и Боб Дилън, Стинг, Марк Нопфлър, Джо Кокър, Джон Маклафлин, Пако де Лусиа, Джеймз Браун, както и много други.
В тоя ред на мисли е логично на въпроса: „Защо гледаме свободно порно канали?” да отвърнем с въпрос: „А защо гледаме свободно гореописаната музикална телевизия?”.

Чалгализацията на България

Не бихме сгрешили, ако наречем януари „месецът на скандалите”. И с право – стартът беше даден още на 1-ви януари, когато се установи, че част от излъчените кадри от новогодишната реч на Президента не са от България, а от Аспен, Колорадо. Последва скандал със застроена площ върху дюни край Несебър, а няколко дни след това лъсна и друг подобен – застрояването на Иракли.

И докато опозиция и властимащи се наддумват от екраните кой крив и кой прав, един проект скандализира до такава степен обществото, че възмущението му ескалира до крайност: финансирането на музикалната компания „Пайнер“ за популяризирането на поп фолка по света и у нас по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ възмути арт средите у нас и предизвика вълна от гняв в социалните мрежи. Отзвук от гнева на граждани имаше и по форуми и интернет издания на вестници, като никой не криеше отвращението от тази пошлост. В резултат Европейската комисия поиска от българското министерство на икономиката да провери дали няма нарушение с проекта, по който трябва да бъдат изплатени близо 2 млн. лв. от ЕС и държавата. Стигна се дотам, че театралният режисьор Теди Москов призова всички артисти в българските театри, опери и концертни зали да излязат на протест срещу чалгализацията.
За чалгата се е говорило в България хиляди пъти. Против нея са се изписали тонове, ако не и томове хартия. Самият аз никога не съм скривал негодуванието си от тази малоумна „музика” и немалко пъти съм проповядвал против нея. Затова и днес, когато ще сме съдници, трябва да извадим везната и да отмерим точно. На едното блюдо е Митко Димитров Пайнера и неговите безспорни качества на бизнесмен. На другото обаче е мотивът, за който ще се вземат тези пари – за популяризирането на поп фолка по света и у нас. Нека разсъдим трезво какво точно ще популяризираме?
Чалгата (ултрасите на тази „музика” да не се опитват да ме убеждават, че между чалгата и поп фолка има разлика!) е платена турска музика за развлечение. Ритмичните й гюбци идват от Ориента т.е., продължаваме да се забавляваме в обща оргия с поробителя. В преизподнята сме и всички ние – онези, които й се противопоставяме. И няма как: чалгата е навсякъде – в спорта (когато играчи от националния ни отбор по футбол си разменят в креватите чалга изпълнителка), в телевизията (където виждаме певици да водят разни предавания), на сцената (където една родна чалга „звезда” дръзна да опакова голото си тяло с национални трикольор!), в медицината, театъра, църквата и дори в политиката (където цялото ни управление отдавна е една чалга!). С две думи: нищо истинско!

„Чалгата прави човек да изглежда глупав и елементарен. Това е, когато нещата са лесни и прости!”
Проф. Крикор Азарян

Малко преди да се спомине Коко Азарян, бях на неговата „Чайка” по Чехов. В залата имаше обидно малко публика. Беше тъмно и много студено, защото театрите в България НИКОГА нямат пари за прилично отопление. За миг в главата ми минаха кадри от концерти на „Пайнер”, където екзалтираната публика, предимно от непълнолетни момиченца, скандира заедно с певиците „Искам го, стискам го”, „Най ми е добре с няколко мъже” или „Пий заради мене и се сбий заради мене!”. Замислих се, че тези подрастващи деца на България, след време неминуемо ще искат да бъдат като онези певици от сцената, а дотогава сто на сто ще се опитват да ги копират в облеклото и поведението. А и облеклото, и поведението е безобразно просташко… Полуголи тела по сцени и телевизии, силикон в устни и гърди, кокаин в носовете, безобразно надценени уискита, пури, неприлично скъпи коли, мутри, секс за пари и слава…
Огледах се: в театъра бяхме около стотина души. Бяхме себе си. Бяхме истински. Но бяхме и много тъжни, защото осъзнавах, че театърът няма да може да хвърли ръкавица на чалгата, да я предизвика на дуел и да я убие от десет крачки разстояние, през кърпа – типично по руски. Театърът изгуби битката срещу чалгата. Изгубихме я и ние – тогава, когато от ЕС предоставят 1 700 000 лева за развитието на тази „музика”.
Тогава разбираш, че нещата действително не са истински или поне не трябва да бъдат.
А когато занапред те попитат какво е чалгата, отговаряш точно като професор Пантев: „На тъпи въпроси не отговарям!” – кратно и ясно!