P(olice)Rотестът

Полицейските протести: те изобщо не ме интересуват по две причини:
– първо, защото безкрайно много ме дразни елементарната им цел – да отклонят, помоему, общественото внимание от скандала с голяма част от надрасканите, преправени и грешно предадени изборни протоколи по метода на „пушената херинга”. За незнаещите: този метод цели злонамерено отвличане на вниманието на публиката от истинските проблеми чрез предизвикването на регулируеми социални, светски и дори любовни скандали. А къде по регулируеми проблеми от протестите на „родната полиция”, която, пак помоему, е гласувала на същите избори по метода на „общия вагон” (ако отново трябва да навлизаме в терминологията на public relations) за главните обвиняеми за фалшификацията на въпросните протоколи?
– второ, ако трябва да пиша за полицаите, много мои познати, които си платиха да станат такива, за да им е лесно и мързеливо в живота, ще ми се обидят.

…

Наскоро ви споделих една прикрита истина: демонстриращият сила най-често се оказва слаб. С това се изчерпва цялата философия на полицейския протест и латентната му идея следизборно.

…

Защо няма контрапротест? Защото, първо, ниКОЙ няма интерес да го плати и второ, защото този път от другата страна на барикадата са интелигентните, т.е. разсъждаващите.
В този ред на мисли, ето ви още една прикрита истина: не бъркайте доброто възпитание с нерешителност и простащината със смелост, защото имаме ситуация като във вица с Иван-богатир и д’Артанян, където след пиянска свада Иван решил да се бие с мускетаря, а последният, бидейки крайно възпитан и притежаващ умението bon ton, решил да го докосне с креда по мазната рубашка и да му каже: „Тук ще те промуша с шпагата си”. Иван, гледайки го с презрение през призмата на „пиян и богат съм, мога всичко, всичко ми е позволено!”, рекъл на приятелите си: „Посипете го с тебешир и ми дайте боздугана!”.

…

Ergo: всичко опира до правилната преценка. Мислете.

Точният мерник

Технологията на стрелбата е адски лесна: раз-два – зареждаш и стреляш. Стреля се по капачки от буркани и по самите буркани (на село, сред полето), по бездомни кучета и котки (в града), по мишени (на стрелбището) или по живи хора (когато си на война). Единственото изключение да стреляш по друг жив човек, когато не се водят военни действия, може да се случи в България. След като наскоро ревнив полицай закла приятелката си с нож в Слънчев бряг, преди дни друг полицай разстреля с 5 патрона изгората си.
Пазете се граждани – властта стреля. На мода е оръжието. Такива са нещата в България. Вместо да се уповаваш на полицая, да се чувстваш защитен от него, напротив – ти си длъжен да се пазиш, защото около теб летят куршуми.
Никой български гражданин не носи вина, че полицията не може или не иска да се справя с престъпността в държавата ни. Лично аз знам два случая, когато цигани бият полицаи и им вземат пистолетите. Дали си завират тези пистолети в задниците, дали ги претопяват за метал или ги продават на черно, мен никак не ме интересува – тяхна си, циганска работа е. Онова, което силно ме вълнува е, защо по дяволите родните органи на реда, нашият репресивен орган не прави нищо по въпроса да се защити, а убива невинни български граждани.
Полицаите страдат от комплекси: не могат да набият крадливия циганин, защото той ще ги съди в Страсбург за расизъм, но като нищо могат да заколят приятелките си; не могат да хванат мръсните дилъри на хероин, но нищо не им пречи да разстрелят приятелките си. Когато им говориш на теми от обща култура, те веднага те срязват с „Я мълчи, бе. Да не заиграе палката!”, защото се чувстват ниско образовани. Комплекс! Те пушат цигари на места, където е забранено (в баровете, където се опитват да флиртуват с сервитьорките), не пускат мигачите на патрулките, когато правят завой (вместо да са коректив за пътното движение, те често нарушават правилника), постоянно протестират заради ниските си заплати, а когато другите граждани го правят ги налагат с палките си (общонационалния протест през 2009-та година).
По брой полицай на глава от населението сме на 4-то място в Европа, а по резултати – на последните места. За никого не е тайна, че полицай се става с пари. За никой не е тайна и, че когато не можеш да се реализираш в живота – ставаш полицай. Униформата е щит срещу подигравки. Така си мислят новоизлюпените полицайчета (поредният комплекс!). Имам трима приятели, които си платиха и станаха полицаи. Аз, ти, той, тя – ние всички разчитаме на необучени хора да ни защитават. Полицията, както и медицината у нас е бизнес и то доста доходоносен. Важното е да се въртят парите.
За да не се случват повече показни разстрели от полицаи над невинни български граждани е редно да се въведат закони в тази държава. И тези закони да се спазват. Напълно нормално ще бъде да се въведе опреснителен изпит за полицаи и лекари. Такива има за електротехниците, въпреки че живота на хората не е в техните ръце. Защото ако съпоставите един британски полицай с един български – разликата ще е огромна. Убеден съм, че 80% от родните органи на реда никога не биха покрили физическите тестове.
Остава спорен въпросът кой ще провежда тези изпити и до колко те ще са истински, защото по отношение на корупцията сме на 2-ро място в Европа.
Все пак сме в България…