Порното като продължение на чалгата

Интересен дебат гледах снощи по една от телевизиите ни. Въпросът беше: „Защо гледаме свободно порно канали?”. Питането обаче е толкова чудновато, колкото чудновати бяха и отговорите на участниците. Изказаха се много мнения. Мина се от кодиране на порно каналите от самия ТВ доставчик (което е пълно безумие за мен, защото ти плащаш за тези канали!), през родителски самоконтрол, та се стигна чак до забрана на тези канали, защото провокирали секс и пошлост сред учениците. Порното било лоша култура, учело младите на извращения и ги тласкало към лоши път.
Тук е моментът да се запитаме доколко е лоша културата на една родна музикална телевизия, която излъчва 24 часа в денонощието нещо, което всеки съвестен гражданин определя като софт порно. Не е ли абсурдно да се иска изцяло забрана на порното по телевизията, а същевременно по-лекият негов вариант да бъде излъчван денонощно?
По въпросния музикален канал постоянно дават полуголи (и дори разсъблечени) момичета, които са напомпали гърдите и устните си със силикон, пеещи крайно вулгарни, пошли песни. Текстовете им са пропаганда за секс с няколко мъже, за скъпи коли, уискита и пури, за долари и евро, за скандали и изневери… Тези момичета са по концерти и стадиони, та чак и на предизборни кампании – гледа ги цяла България; гледат ги млади и стари, деца и възрастни. Порното никога не е било толкова публично, за разлика от тях – да си говорим истините!
Виждали ли сте по улиците или в училището голи момичета с вибратори в ръце? Виждали ли сте в тоалетните на моловете момичета да правят орална любов на съучениците си? Виждали ли сте на улицата момичетата да правят секс с непознат? Ето това е порно, но то е само по телевизията или в интернет.
От друга страна обаче, не може да отречете, че днешната младеж много иска да бъде като певиците от музикалния канал и всячески се опитват да им подражават – и като облекло, и като поведение. Те са облечени в оскъдни дрешки, с нетърпение чакат да навършат пълнолетие за да могат да са независими от родителите си и мечтаят за дискотеки и мускулести свръх богати мъже, които да им платят 2х375 кубика силикон в гърдите. Това вече е чалга. Такава истинска, която дават 24/7 по телевизията. Тя е тази, която развращава и убива морала и възпитанието у младите.
Можем да заключим, че порното е продължение на чалгата, и като такова, то е в пъти по разбираемо от нея. А всъщност против нея днес се обявиха и гражданското сдружение „Майки срещу насилието в Студентски град”. Те са против предстоящия концерт за връчване на чалга награди на въпросната музикална телевизия, който ще се проведе в прословутата зала 1 на НДК – там, където са гостували знаменитости и световни звезди от ранга на Хосе Карерас, Андреа Бочели, Монсерат Кабайе, Найджъл Кенеди, Болшой Театър, Виенска филхармония с Херберт фон Караян, както и Боб Дилън, Стинг, Марк Нопфлър, Джо Кокър, Джон Маклафлин, Пако де Лусиа, Джеймз Браун, както и много други.
В тоя ред на мисли е логично на въпроса: „Защо гледаме свободно порно канали?” да отвърнем с въпрос: „А защо гледаме свободно гореописаната музикална телевизия?”.

Чалгализацията на България

Не бихме сгрешили, ако наречем януари „месецът на скандалите”. И с право – стартът беше даден още на 1-ви януари, когато се установи, че част от излъчените кадри от новогодишната реч на Президента не са от България, а от Аспен, Колорадо. Последва скандал със застроена площ върху дюни край Несебър, а няколко дни след това лъсна и друг подобен – застрояването на Иракли.

И докато опозиция и властимащи се наддумват от екраните кой крив и кой прав, един проект скандализира до такава степен обществото, че възмущението му ескалира до крайност: финансирането на музикалната компания „Пайнер“ за популяризирането на поп фолка по света и у нас по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ възмути арт средите у нас и предизвика вълна от гняв в социалните мрежи. Отзвук от гнева на граждани имаше и по форуми и интернет издания на вестници, като никой не криеше отвращението от тази пошлост. В резултат Европейската комисия поиска от българското министерство на икономиката да провери дали няма нарушение с проекта, по който трябва да бъдат изплатени близо 2 млн. лв. от ЕС и държавата. Стигна се дотам, че театралният режисьор Теди Москов призова всички артисти в българските театри, опери и концертни зали да излязат на протест срещу чалгализацията.
За чалгата се е говорило в България хиляди пъти. Против нея са се изписали тонове, ако не и томове хартия. Самият аз никога не съм скривал негодуванието си от тази малоумна „музика” и немалко пъти съм проповядвал против нея. Затова и днес, когато ще сме съдници, трябва да извадим везната и да отмерим точно. На едното блюдо е Митко Димитров Пайнера и неговите безспорни качества на бизнесмен. На другото обаче е мотивът, за който ще се вземат тези пари – за популяризирането на поп фолка по света и у нас. Нека разсъдим трезво какво точно ще популяризираме?
Чалгата (ултрасите на тази „музика” да не се опитват да ме убеждават, че между чалгата и поп фолка има разлика!) е платена турска музика за развлечение. Ритмичните й гюбци идват от Ориента т.е., продължаваме да се забавляваме в обща оргия с поробителя. В преизподнята сме и всички ние – онези, които й се противопоставяме. И няма как: чалгата е навсякъде – в спорта (когато играчи от националния ни отбор по футбол си разменят в креватите чалга изпълнителка), в телевизията (където виждаме певици да водят разни предавания), на сцената (където една родна чалга „звезда” дръзна да опакова голото си тяло с национални трикольор!), в медицината, театъра, църквата и дори в политиката (където цялото ни управление отдавна е една чалга!). С две думи: нищо истинско!

„Чалгата прави човек да изглежда глупав и елементарен. Това е, когато нещата са лесни и прости!”
Проф. Крикор Азарян

Малко преди да се спомине Коко Азарян, бях на неговата „Чайка” по Чехов. В залата имаше обидно малко публика. Беше тъмно и много студено, защото театрите в България НИКОГА нямат пари за прилично отопление. За миг в главата ми минаха кадри от концерти на „Пайнер”, където екзалтираната публика, предимно от непълнолетни момиченца, скандира заедно с певиците „Искам го, стискам го”, „Най ми е добре с няколко мъже” или „Пий заради мене и се сбий заради мене!”. Замислих се, че тези подрастващи деца на България, след време неминуемо ще искат да бъдат като онези певици от сцената, а дотогава сто на сто ще се опитват да ги копират в облеклото и поведението. А и облеклото, и поведението е безобразно просташко… Полуголи тела по сцени и телевизии, силикон в устни и гърди, кокаин в носовете, безобразно надценени уискита, пури, неприлично скъпи коли, мутри, секс за пари и слава…
Огледах се: в театъра бяхме около стотина души. Бяхме себе си. Бяхме истински. Но бяхме и много тъжни, защото осъзнавах, че театърът няма да може да хвърли ръкавица на чалгата, да я предизвика на дуел и да я убие от десет крачки разстояние, през кърпа – типично по руски. Театърът изгуби битката срещу чалгата. Изгубихме я и ние – тогава, когато от ЕС предоставят 1 700 000 лева за развитието на тази „музика”.
Тогава разбираш, че нещата действително не са истински или поне не трябва да бъдат.
А когато занапред те попитат какво е чалгата, отговаряш точно като професор Пантев: „На тъпи въпроси не отговарям!” – кратно и ясно!

Shit brother: как да продадем простотията

Съществува една простичка формула, която родните продуценти все още умело употребяват и печелят от нея – издевателството над зрителя. А зрителят – и него си го бива: колко повече се оплаква, че дадено предаване не става, толкова повече го гледа.
Новият сезон на Vip Brother 2012 за сега чупи рекордите и на зрителски интерес, и на повсеместната простотия. Със сигурност няма да повторя да го гледам и занапред, защото не ми допада. Vip Brother 2012 е една реклама на посредствеността, а всеки знае, че рекламата е убиеца на човечеството.
Няма реклама без лъжливо послание. Самото риалити, доколкото можем да го наречем така (да се има предвид продуцентските трикове с нагласените сцени и модели на поведение), е постно (вече видяно) и скучно (вече преживяно). В най-голяма степен то е и прекалено лъжовно. Продуцентите на предаването се опитват по нечестив начин да наложат сред обществото определени образи, които наричат VIP (искат да ги приемем за такива). Как да дефинираме обаче понятието VIP гражданин? Това са хора, които спомагат да формирането на общественото мнение, имат значима обществена роля, имат принос за обществото, респектират с държанието си и са изградили положителен имидж. Те притежават изключителен bon ton, т.е. начин да се държиш умело в обществото; пример са за подражание, т.е. коректив, еталон, и не на последно място – те са доказали себе сред обществото.
Какво установяваме за участниците в Vip Brother 2012 обаче, след един по обстоен преглед? Според родните телевизионери VIP хората са мутри, чалга певици от ромски произход, ниско образовани сервитьорки, бивши телевизионни водещи, който будят смях и подигравки, хора, с афинитет към собствения им пол и дори латентни порнозвезди.
Ето това се нарича издевателство над зрителя – да му въздействаш по особено елементарен и простичък начин, но това да ти носи успех (в случая пари). За няколко дни Vip Brother 2012 успя да прикове гледеца на над 1 милион зрители зад малкия екран. Те, от своя страна, не спират да се оплакват, но продължават да гледат и така и не могат да проумеят, че не всеки, който показват по „телевизора” е VIP, още повече пък тези от Vip Brother 2012…