Както преди

Направихме опит да живеем като възрастни.
Не успяхме.
После всеки порасна поотделно.

Направихме опит да се обичаме.
Успяхме.
После никой не заобича отново така.

Направихме опит да се забравим.
…
После всеки си спомни за другия,
но нищо не беше както преди.

…светлината загаси

 

Каква Коледа само, а? Досущ като пролет. Ненормално топлото време (всъщност ненормално отдавна е най-нормалното определение за всяка една ситуация у нас) ме накара да нарамя фотоапарата и да се поразходя, радвайки се на последните топли и слънчеви дни на декември.

Много истории помни този бряг, много тайни е запазил. Десетки приятелства са започвали тук. Някои се запазиха и до днес, други тихо отшумяха…
Гледаш и далеч напред само вода виждаш. Тихо, спокойно. Вечно. И си спомняш за преди, връщаш се назад във времето – не си забравил нищо, всичко си спомняш.

А времето лети и слънцето се скрива зад планините в далечината. Гасне светлината, а в ушите ти кънтят думите:

Давам ти само спомен — какво е било. Да си спомняш, че е друго и още по-друго ще бъде.

„Време разделно“, Антон Дончев